При доброволната неграмотност хората умеят, но просто не желаят да четат
Просветата се е разпространила много, днес всеки може да публикува, оставайки си неграмотен
Векове наред синонимите на грамотност са били владеенето на четмо и писмо, също и боравенето с аритметика. До 1958 г. за грамотни са считани хората, които са умеели да четат, но и да разбират същината на текста и в кратка форма писмено да излагат сведения от всекидневието. Към средата на 1960-те години се появява терминът „функционална грамотност“.
За функционално грамотни започват да броят хората, способни да взимат участие в онези видове дейност, за чието полезно извършване е нужна грамотност. На 8 септември 1965 г. в Техеран се е състояла конференция на образователните министри за ликвидацията на неграмотността в света. Следващата година ЮНЕСКО обявява този ден за Международен ден на грамотността.
Същият термин на английски literacy се използва от 1886 г., но illiteracy – „неграмотност“ – е в употреба още от 1660 г., само той е бил включен в речника на Самуел Джексън. По онова време философът Френсис Бейкън пише: „Четенето формира пълноценната личност, обсъжданията я подготвят, а писането я завършва.“
Още през 1882 г., когато като учител в Русе Стоян Михайловски е писал „Върви, народе възродени“, ясно е разбирал грамотността не само като четмо и писмо. Книжовността води към светла бъднина; мощната Просвета в световните борби духовно покорява страните; науката като слънце в душите грей; Светите братя са сеятели на правда, възкресили народния гений.
А не просто двама свещеници, измислили едни писмени знаци. Умението да се чете за много люде е подарък, който те го имат за нещо разбиращо се от само себе си. Затова и малко го ценят и в резултат глупаво го харчат. Четенето е умение да се гледа на света с очите на други хора. Мнозина гледат, но далеч не всички виждат! Вече се говори за епидемия от неграмотност.
Изглежда главната причина за това е, че почти всеки все някак може да чете и пише. Просветата се е разпространила до толкова, че днес може и да публикува, оставайки си неграмотен! А лошите книги и медийни изяви могат също и да вредят, те са като лошите другарчета. Четейки немалко такива човек си мисли, че неграмотните и нечетящите всъщност нищо не губят.
Още в началото на 20 в. полският учен Хуго Щайнхаус отбелязва: „Просветата се разпространи толкова, че сега може да се чете, пише и публикува, оставайки си неграмотен“.
Под грамотност сега хората разбират нещо съвсем друго, отколкото, например, преди 50-60 години. Поне защото онова ниво на грамотност днес трудно ще позволи на съвременника ни нормално да живее и ефективно да работи. В общественото съзнание тогава „грамотен“ е означавало „образован“, а днес понятието грамотност много се е разширило.
Поради усложненията на формите и каналите за комуникация, променените в културното и езиково разнообразие на света. В мнозинството си хората на 21 в. притежават т. нар. частична грамотност. Например голям брой образовани хора в недостатъчна степен боравят с компютър или с различните видове комуникации. Наричат ги функционално ограничени, дори съвременни неграмотници.
Днес е важно осъзнаването на огромната нужда от усвояване на новите начини за взаимодействие както с реалния, така и с виртуалния свят, на творческото приспособяване към природата на информацията, към принципно новия облик на информационното пространство.
Новата грамотност включва също редица важни умения и навици като търсене на информация чрез компютър, поддръжка на уеб-сайт, използване на електронна поща, на скайп, посещение в интернет-магазин и още много. Тук се отнасят и специфичните професионални умения, създаване на цифрови продукти, администриране на уеб-ресурси и т. н.
Като надникнем в днешните научно-методически четива намираме информация за още много разновидности грамотност. Такива като математическа грамотност, естествено-научна, библиографска, дори грамотност за четене. Всякакви, предвид ориентацията към отделни предметни области.
Въведоха и онлайн грамотност. Изследвания в Калифорнийския университет в Санта Барбара през 2005-а доказали, че обичайното четене и това онлайн са две принципно различни умствени дейности.
Въведоха се и други видове грамотност: информационна, компютърна, мрежева, политическа, правна, културна, екологична и дори многомодална. Нашият век се характеризира като век на екранната култура, за която е нужно съответното ниво компетентност и специфична визуална грамотност. Грамотният е длъжен да има склонност към анализ и синтез на зрителна реалност.
Стремежът към грамотност дава цял куп преимущества. Да се създава положително впечатление за себе си, особено важи за първото впечатления, а то, както отдавна е известно, е много трайно. Да се представяме като интересни събеседници, за да създаваме полезни контакти. Да се осигурява успешно кариерно развитие. Грамотността помага речта да се слуша и възприема по-внимателно от другите, да им се влияе успешно. И ред други важни предимства.
Обаче данните от проучванията са в подкрепа на снижаването на грамотността сред младите поколения. Грамотността пада и в училището, и във висшите училища. Налага се изводът, че това е резултат преди всичко на ниската дисциплина в училище. А със слаба вътрешна дисциплина те ще влязат утре в живота, в който няма репетиция.
Голям процент учители не обръщат внимания на грамотността, в частност на езика. Ученият Бърк Хеджис счита, че това е същинско бедствие, че проблемът с доброволната неграмотност стои остро в целия свят. Хората умеят, пише той, но изобщо не желаят да четат. Така просветата все по-често враждува с грамотността.
Всъщност четат едно-друго, но не литература, а четивца някакви. Жълта преса, пълна с всякакви клюки, слухове и откровени бръщолевици, лъскави списания за всякакви небивалици, други източници на безсмислени или направо безумни информации. А децата са забили носове в телефоните си и ускорено глупеят.
Според ЮНЕСКО около 10 процента от хората по света са неграмотни, две трети от тях са жени. Според Масару Ибука, един от основателите на корпорацията Sony, две са ключовите действия, влияещи на развитието на детето до 5 години – общуването с родителите и богатството от впечатления. На това трябва да се наблегне, за бъдем пак народът възродени.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
