Във Фейсбук масово се споделя написаното правосъдния министър Георги Георгиев, който съобщава на обществеността, че след случая от Перник с мъчителите на животни, министерството ще предложи поредните изменения в Наказателния кодекс. Най-общо се завишават драстично наказанията за посегателства над животни.
Следват аплодисменти. Но това е напълно безсмислен кризисен ход.
Когато нещо непоносимо се случи у нас, обществото се потриса – вика, протестира, възмущава се със статуси в социалните мрежи, може да се събере на протест. После актуалният към дадения момент управляващ авторитетно съобщава “ше завишим наказанията” (за престъплението, което към момента е на дневен ред). Всички се успокояват, щото нали НК е изменен. После същият вид престъпления продължават да се случват, минават като статистика в новините. Цъкаме с език. Ама НК си е топ, щото те наказанията са завишени.
Опасявам се, че проблемът не е в степента на наказанието. А в това, че то може да бъде избегнато. Не поради процесуални хватки, а поради това, че никой не го разследва. Затова и степента на наказанието няма никакво значение. Защото като полиция и прокуратура не обръщат внимание на даден вид престъпление (демек – не го преследват) какво значение има какво пише в Наказателния кодекс като санкция за това престъпление?
За да има смисъл от наказанието, то трябва да бъде неизбежно. И доживотен затвор да е, ако никой не го налага – има ли смисъл от него? Не.
Пробвали ли сте да съобщите за жестоко отношение към животно в полицията? А пробвали ли сте да съобщите пак за подобно престъпление, но в малък провинциален град?
Точно преди година, на Великден едно куче беше оставено да умре без храна и вода, заключено съвсем умишлено в къща в село Драгойново, до Първомай. Направи ли нещо полицията? Не. Кучето се освободи по друг начин. Не и с ангажираността на “органите на реда”.
Умното общество следва да изисква, настоява и да се бори законът да се прилага. Той е гаранция не, че престъпления няма да се извършват. А че ще бъдат преследвани, а наказването им е част от превенцията на следващи потенциални извършители.
Когато парламентът спешно прие изменения на НК като следствие на случая “Дебора” какво стана? Гражданското общество се потупа по гърба “ний сме една сила”. Прибра се, сипА си, за следващата Дебора беше съобщено след месец. Гражданското общество сви рамене “Еми, такива сме си”. И никакво завишено наказание не прави нищо, освен да свърши малко кризисна ПР-работа.
Докато на тия, дето предлагат “завишени наказания” и с това се изчерпва работата им, не се търси последователна, методична и целенасочена отговорност защо институциите не си вършат работата (не разследват, не преследват дадени извършители) никаква степен на наказанията нищо няма да промени. Освен да ни успокоява, че нещо сме променили. Случило се било заради нас. А това, разбира се, не е вярно. Нищо не сме променили. Защото няма никаква устойчивост на търсенето на отговорност.
Полина Паунова
