„Нямам цялата информация, но според мен основната отговорност за случилото се с ЮНЕСКО носи бившият служебен премиер.“
Това каза проф. Велислав Минеков, преподавател в Националната художествена академия, скулптор и три мандата министър на културата.
Поводът е разразилият се скандал с домакинството на 47-ата международна сесия на ЮНЕСКО, което беше преместено от София в централата на организацията в Париж.
„Главчев трябва да бъде попитан защо не се е забързал с всичко необходимо за провеждането на това събитие на наша земя.“ – допълни Минеков.
Според него бившият служебен премиер е подценил това събитие и не му е било ясно каква стойност има то за страната. Ексминистърът смята, че организационният комитет не е трябвало да е към Министерството на културата, а към Министерски съвет.
„Това министерство с неговите 162 служители съвсем не би било способно да извърши такъв героизъм.“ Според Минеков организацията на такова домакинство става изключително трудно и може да отнеме до три години.
„Настаняването е проблем, става дума за 4000 гости, от които 1500 официални. Това настаняване трябва да бъде направено с обществена поръчка. В зала 1 на НДК до този момент не беше помислено за ремонт и подмяна на салонната мебел“, твърди той.
По времето на Велислав Минеков като министър, България отново е включена в Комитета за културно наследство на ЮНЕСКО.
Странно, че никой от министерството не ме попита за съвет, а всички знаят, че бях много навътре в това нещо. И понеже не обичам да давам непоискани съвети, останах наблюдател. Слушам само едни безпочвени брътвежи и някаква политическа война, която ни носи само вреда. Още в първия си мандат като министър направих контакт с госпожа Азоле и с нейна помощ се свързах и с г-н Ернесто Отоне, зам.-генерален директор на ЮНЕСКО. И двамата изпитват най-приятелски чувства към България и това бе добре за периода, в който бях там. Тогава направихме сериозни взаимни стъпки, за да си помогнем за проблеми, нерешени с години. Още тогава получих информация, че повече от 20 години не сме в комитета за културно наследство. Членуваме в ЮНЕСКО, а не сме в комитета. Тогава направихме всичко възможно да стъпим обратно там. Когато България е в комитета, тя не е просто присъствие, а фактор, който решава кое е културно наследство, кой обект заслужава да бъде определен като такова и кой не. След серия от разговори, на сесия на ЮНЕСКО 162 държави гласуваха за приемането ни в комитета и това беше много вълнуващо за мен. В третия си мандат имах щастието да поканя г-н Отоне в Созопол, където да види острова „Св. Кирик и Юлита“ и да се запознае с нашите намерения да го превърнем в световен културен център. Той беше изключително щастлив. След това нещата не тръгнаха добре и явно контактите са намалели, добави професорът.
Несебър също е застрашен
Според Велислав Минеков Несебър е още по-застрашен от изключването си като обект със световно културно значение.
„Още през 2021 г. се оказа, че там няма план за опазване и управление. Трябвало е да се изготви преди много години и е факт, че 2013 година този план е бил блестящ, но по незнайни причини е изтеглен от наша страна за корекции. Мога да се досещам за причините. Тогава незабавно започнахме с разработката на план за опазване. Имахме срещи с кмета, с представители на общината, с главния архитект. Отправих огромна молба към централата в Париж да ни изчакат, защото остава още малко. След моя трети мандат нещата продължиха по много бавен начин и почти заглъхнаха. И в момента Несебър наистина е в опасност. Обявяването му за застрашен обект от световното културно наследство може да се случи още през април тази година. Това е вследствие на неразбиране и нежелание. Това е не просто срам, то носи и икономически щети за нашия туризъм. Когато имаме културен обект на морето е едно, а съвсем друго е, когато там има едно село, превърнато в битак и туристите нямат желание да го посещават. Ние сме много бедни на обекти, признати за световно културно наследство. Беше възможно да искаме обявяването на такъв статут за още няколко обекта. Но добрите намерения в министерството много рядко биват наследени с още по-добри намерения от следващото ръководство. А трябва да има наследяване. Иначе най-лесното нещо е, ако сте министър в това министерство, да не правите нищо“ – казва още Велислав Минеков.
Бившият министър на културата коментира и казуса с Националния филмов център.
„В НФЦ скандалите ще продължат до онзи ден, в който законът за филмовата индустрия и правилникът за прилагането му не бъдат променени. Факт е, че в своя първи мандат аз подписах този неприятен правилник. Но ако не го бях подписал, това означаваше да се спре цялото финансиране на българска продукция. Няколко пъти предупредих за това. Имах разговори с тогавашния министър на финансите Асен Василев и с тогавашния председател на Народното събрание Ива Митева. И те, както и много от филмовите дейци, с които бях разговарял, бяха недоволни от този правилник. Но никой не посмя да го промени.“
Проф. Минеков остана лаконичен в мнението си за настоящия министър на културата Мариан Бачев.
„Имам надежди, че той ще довърши всичко онова, което е останало недовършено и ако наистина се захване, ще бъда много щастлив.“
offnews.bg
