Едновременно жал ме е за хората и изкланите им овце – в село Кабиле Ямболско, жал, но в това време и ядосвам се за прословутата наша си – глупост.
Гледам записа на Йордан Мицикулев и в него чувам как жената, чието стадо е зверски изклано, да сравнява извършеното зверство, с онова, което е “било” по “комунизма”.
Комунизъм, в който “избивали” без съд и присъда…
Жената е млада. Гледам я с дете на ръце. Тя едва ли има спомен от “комунизма”, за който единствено само е чувала. Тя, клетата, е два пъти жертва.
Един път е жертва на лъжите, които се носят от всяко едно средство за уж новини, а втори път – жертва е като човек, чийто труд е ограбен. Ограбен, но не само…
Чрез клането – направено е така, че трудът ѝ да изглежда БЕЗМИСЛЕН!
За такива и на такива като тази жена…
ЧЕТЕТЕ!
Не гледайте филми, не слушайте какво ви говорят от телевизорите, изключете ги тези телевизори и включете мозъците си.
В първото мнение долу – слагам един разказ от втората част на сборника ми “Съчки в Огъня”. Нарича се “Износ”.
Прочетете и си спомнете какво точно представляваше народната власт. Спомнете си как не само не избиваше животните, а обратното…
Предоставяше ВСИЧКО. От самите животни, до храната им и последващото изкупуване…
А това само и единствено, за да се наеме някой да ги отпасе тия животни за определено време.
Прочетете и си спомнете за времето, когато имахме НАША държава!
/Това е добър повод да напомня на всеки, че всяка една книга е великолепен подарък за празниците, а от понеделник и до края на годината, при заявка на две или повече книги измежду моите издадени три: “Ноетично”, “Съчки в Огъня” и “Пътят” – доставката с куриер ще бъде безплатна/
Светли Празници отнапред пожелавам на всеки!
Христо Христов
