Посочвам ви два казуса с една основа.
Първият. Вчера, както знаете, депутатите предизвестено не гласуваха вот на недоверие на правителството заради външната му политика. Само 54 души (22,5%), задължени от партийните си гаулайтери, под строй, неохотно и насила, подкрепиха предложението за оставка. Чухме яростни закани да се внесе тутакси нов друг вот на недоверие – сега щял да е за корупцията, после друг, и така до дупка.
Вторият случай. Един, според мен с по-особена психика, и с генеалогична обремененост, човек, студент-първокурсник, открил с изненада и инфантилен възторг възможността на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), при който закон законотворецът, уеи, не предвиди никак начин срещу злоупотребата с него, буквално всеки ден засипва институциите с нелепи всякакви въпроси, на които те трябва, често с много усилия и загубено време да отговарят, изчаква отговорите им, пише глупости, клевети и компромати по тях, и ги пуска в Мрежата, изпитвайки перверзно удоволствие от значимостта си, соросоиди, чужди агенти и агенти на ДС го подкрепят, той даже се вижда като Моцарт на журналистиката и демиург на Промяната, като партийния лидер в първия казус.
Основата на двата случая е в областта на… психичното здраве, представлява сериозно психично разстройство.
То е в областта на влеченията, във волево-мотивационния сегмент на разума, защо да се лъжем, то е в мрачната сфера на налудните психози.
Да разгледаме сега следната група отклонения, касаещи количеството на волевите импулси, волевата енергия на човек, проявявана неестествено в неговите действия и в поведението му.
Първото, което бие на очи, е хипербулията – психично разстройство с болезнено повишени волеви подтици, болестен стремеж „на всяка цена“ към нещо, което обикновено е необичайно и абсурдно. Този човек няма спиране, нищо не може да го задържи в полето на нормалната човешка активност.
Освен това разстройство във волевата сфера в двата случая виждаме и така наречените късосъединителни реакции, при които липсва обичайните за нормалния волеви процес сравнявания и борба на аргументи, основания и мотиви за или против дадена постъпка. Близки до тях са импулсивните действия, които се реализират поради непреодолим вътрешен порив без никакво критично отношение, приличат на обсесии и натрапливости.
В този порив виждаме още и разяждащ психиката (разум и емоции) негативизъм, черногледство и склонност към девиации, кавги, скандали, разрушения, ексцесии, яйца с боя, подпалвания, пожари. Особено ярък е негативизмът в първия казус с перманентните словесни битки и протести.
Там се появява и друг психопаталогичен феномен – автоматичната подчиняемост. Докато при негативизма има автоматично отричане и неподчиняване на лидера (автора), то при автоматичната подчиняемост на следващите го, обратно, има почти пълно отсъствие на собствена позиция и те следват външни за тях указания или заповеди без никакво противопоставяне, въпреки понякога болезнените последствия от изпълнението им, голи в яреста.
Едно от по-сложните волеви разстройства е волевата амбитендентност, при която в борбата на мотиви не се стига до резултиращ, побеждаваш, мотив, а противоположните един на друг подтици сякаш продължават да съществуват успоредно (хем ти се иска едно нещо, хем в същото време ти се иска напълно противното на него друго нещо). Хем искаш да си депутат и да вземаш, без да правиш нищо, 10-20 хилядарки на месец, и хем искаш да сваляш парламента, дето ти ги дава.
Можем да установим и ясни компулсивни симптоми на кверулантна психопатия; това е сериозно психично разстройство в поведението на хора, които постоянно са недоволни, подозрителни, мнителни, раздразнителни, зли, постоянно се оплакват, недоволстват, мразят и т.н.
Те използват ниши в законите, за да водят война, за компрометиране, клевети и злословия, водят съдебни дела, пишат доноси и сигнали до прокуратурата и т.н.
В двата случая с вота на недоверие и с кверулантната активност на психопата-студент се появява, няма как, и парабулията; тя е сериозно качествено деформиране на волевите подбуди. Наричат я още „волева извратеност”. При парабулията се стига до волеви действия и постъпки, които често са умопомрачаващо абсурдни и са неразбираеми за околните, например, поредица от вотове, като знаеш, че подкрепата им ще е само най-много 10-20%, и писането и изпращането на запитвания по ЗДОИ със стотици и хиляди тъпи въпроси.
Ще ви кажа още, че в двата казуса в края на краищата се стига закономерно до още един друг феномен – апраксията, която е загуба на способността човек да извършва целенасочени действия и да има адекватно поведение. При идеаторната апраксия пациентът не може да си създаде обмислена програма как да постъпва, упорито се хваща за една идея, колкото и тъпа да е тя, лъже, и още по-упорито я следва и налага във всяка ситуация.
Накрая искам да ви кажа и какви са причините все пак дадени хора да попаднат в патологичнив лабиринт на изброените дотук налудности, защо стигат до тях.
Според фройдизма в основата им стоят личностната несъстоятелност, която тези хора разбират, тя може да е в различни полета – наследственост, етническа принадлежност, сексуална непълноценност, физиологични и логопедични дефекти (по А. Адлер) и освен това да са изживяни психични травми в детството, страхове и тревожност (К. Хорни), болезнени амбиции, проблеми в семейството и др.
И последно, само между нас: субектите и авторите в двата описани случая са ненормални психопати и остро се нуждаят от специализирани медицински грижи.
Четете моите текстове. Търсете книгите ми тук: tornadobg.com
акад. Петър Иванов
