24.09.2024

Елена Гунчева - Гривова

Може да бъде изображение с отпечатък и текстово съобщение

Някои не помнят лошия социализъм. Когато жените се пенсионираха на 55 години с 20 години трудов стаж. Сега, в просперираща европейска България, при прекрасната демокрация, към 2037 година, възрастта за пенсиониране на жените ще е 65 години с 37 години трудов стаж. Тоест, демокрацията ни накара да работим десет години повече като възраст и седемнадесет години повече като стаж.

Пенсиите сега са, меко казано, недостатъчни за покриване на жизнения стандарт и дори за оцеляване. Малцина получават прилични пенсии. Във време, в което голяма част от работодателите плащат заплатите под масата, за да плащат по-ниски осигуровки, работниците не знаят какъв капан си залагат сами.

Винаги си поставям и друг въпрос – кой ще ги плаща? При демографската катастрофа как да очакваме, че ще има достатъчно млади хора, за да внасят в осигурителните фондове, за да се изплащат пенсиите на все по-застаряващото население. Ще се вдигат осигуровки със сигурност. Но дали ще стигнат? И дали просто младите хора няма да се махнат оттук и да отидат да работят в държава с нормални заплати?

Младите хора са малко в България. Голяма част от тях са от една общност, в която културна традиция е да не се работи, а да се живее на социални помощи. Та, ако може някой да ми обясни, как ще издържи пенсионната и осигурителна система след 20 години например?

Пенсионната възраст все повече се качва. Удържат се все повече пари за осигуровки, макар, че ако човек сметне колко осигуровки е дал на държавата, съвсем спокойно, ако имаше частни пенсионни партиди, щеше сам да се е осигурил и то много добре, за старини. Но сега всички пари отиват в общия кюп. Аз давам пари уж за осигуровки за пенсия, но парите отиват за детски на Айше и пенсия на баба Станка. А когато аз стана на възрастта на баба Станка, кой ще работи, за да получа аз пенсия?

Политиците отлагат въпроса и правят половинчати промени. А проблемът става все по-голям, защото социалните плащания са едни от основните разходи в бюджета. Демографската катастрофа притиска все повече и ако сега не се вземат мерки, към 2034 година, ако е останала България, нещата ще ескалират.

И си задавам въпроса – защо да плащам осигуровки, ако един ден няма да получавам пенсия или ще трябва да работя до гроб?

* Не претендирам да съм специалист по осигурително право. Задавам човешки въпроси, които всеки нормален човек, загрижен за бъдещето си, би си задал. Хубаво е да се включат в коментарите и хора, които например предлагат някакво решение или смятат, че нещата не са толкова зле, колкото ги представям.

Елена Гунчева-Гривова