Реших да млъкна… Не успях?!
В последно време реших да млъкна. Наслушах се на простащини, на тъпотии, на идиотизми, отвратих се, от наглостта и гьонсуратлъка, на едни нищовци, по-модерно е да кажа джендърчета… Исках да млъкна, защото желанието ми да покажа, че и аз мога, като тях, все повече се усилваше… Защото трябваше да извадя простащината, която, безспорно всеки от нас, къта някъде дълбоко в себе си и щеше да стане еднааа… Накрая победителите щяха да са те! Щяха да докажат, че са по-простаци от мен и щяха да тържествуват. А това аз не бих могла да понеса.
И все пак не издържах.
Преди ден съвсем случайно ми попадна и прочетох нещо, написано от някакво „нищо“, което, кой знае защо, наричат „културолог“??? Та това джендър – „нищо“, в стремежа да се хареса /може би на себе си/на спонсорите, на благодетелите, които ще подхвърлят някой и друг грош, на някой „изискан“ пропагандатор на мултикултурализма или изтъкнат неолиберал от ЕС, или може би на кръжеца идиоти, които се изживяват, като носители на модерното и с цялото си претенциозно плиткоумие, с апломб ни размахват пръстчета, отричайки и най-хубавото, с което все още можем да се гордеем пред света, а именно – творчеството на народа ни.
Та, безполовото джендър нищожество се хвърлило да оплюва народната ни песен, музика и танц. И понеже го прави – ТО – културоложчето, така безпардонно и нагло, изскочих от кожата на приличието, с която съм се наметнала и реших „…на кесара кесаревото…“, на тези, които се самообожествяват и си разрешават да громят памет, да променят история, да отричат всичко, завещано от предците ни, да ни срамят, роболепно подвивайки крак, пред чуждите тикви, в стремежа си да ги впечатлят – никакви отстъпки!
Та, не е ли време да изхвърлим скрупулите си и по същия просташки начин, да изритаме човекоподобните там, където им е мястото… Там, където, те – умните и красиви дри?льовци, грабнали куките, влачат и изхвърлят родители, предци, вяра, традиции, род и Родина и всичко свято, което все още не са успели да окрадат…На бунището!
Там на бунището им е мястото!
Ще призная, че не знам къде в България може да се намери луксозно бунище??? Непременно с европейски вид… /за да зачетем правата им/
За какво иде реч? Извинете, простащината на културоложчето ме обсеби. /По времето на комунизма, такива като тях наричахме „културтрегери“. Откакто се поджендъриха, станаха културо/под/лози/
Отплеснах се от темата.
То джендърчето не понасяло народната музика?! Не можела да го вдъхнови? /Ами, като е некадърно?/
Дали това мърле, което след като е културолог /бре, колко префърцунено звучи?/ си е направило труда, поне веднъж да отвори книгите на Димитър Маринов /“Жива старина“/, да прочете писмото му до професор Шишманов? И отговора, разбира се. А на Михаил Арнаудов? А на братя Миладинови, Пенчо Славейков и десетки други, събирали и запазили за бъдещето, бисерите от огърлицата на народното ни творчество? Филип Кутев му виновен?! Тодор Живков и комунистите измислили народните песни?! Боже, Боже!…
Това „нищо“ и него подобните, поне веднъж заслушало ли се е в мъжкото пеене на банскалии? Нещо достигнало ли е до мозъчето му от признанието на ЮНЕСКО за пеенето на бистришките баби. Да е чуло за „Излял е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска, избрана и включена през 1977г./ още по комунистическо/ в златната плоча на Вояджър /на американски космически апарати/ и изпратена в космоса, като музикално послание от земята, /на земната култура/ до други светове? Българска народна песен, бе идиотче такова! Народна!!! Изсипвам всички възможни епитети и цинизми и тия, които зная и всички останали върху ви – безродственици, безподобни безсрамници…
Само преди седмица при Нели Андреева – солистка на НФА „Филип Кутев“, дойдоха пет жени – две от Германия, по една от САЩ и Канада и една от Сърбия. Дойдоха, за да изучават български народни песни. Имах щастието да присъствам, да се любувам, радвам и гордея… Особено, когато поискаха и облякоха автентичните носии… И направиха записи. И поискаха отново да дойдат… Влюбени в нашия фолклор…
Тракийски, родопски, пирински, шопски, северняшки, добруджански, странджански, македонски песни… Какво богатство, какво разнообразие, каква красота… Ах, това било местно ниво?! Отдалечавало ни от културата на света?! Гениално е, пуяци, такива… Без извинение! Гениален е народът ни… А за вас, познайте кой е написал – „Пази Боже сляпо да прогледне.“
За танците няма да говоря, явно нашите джендър-интелектуалци и културолози, чиито лиги текат по прайдове и драг шоута, не са дорасли, пък и за омекналите им мозъци и телеса, са твърде уморителни… Като възприятие и като изпълнение…
Ах дааа, хората, особено „Дунавското“ им се виждат прости, защото били любими на бай Тошо?! И се играели на Нова година?! А пък Борис Христов, пеел с руски акцент „На многая лета“?! Нямам думи, защото, колкото и голям простак да искам да бъда, не успявам да ги настигна…
Едно други „нищо“ скоро се изцепи по същия начин и без да се притеснява заяви, че иска друг химн, защото този бил на комунистите и не го вдъхновявал?! Друго си било украинският?! Друго си е, казвам аз, драг шоуто, където от безполовите, епилирани и татуирани, човекоподобни гологъзи тулупи, се носи миризма на пудра, червило и сладникав парфюми…
Платените гейове, исках да кажа фенове, с извинение, не искали паметници, заканват се да ги рушат?! И някакви „борци“ /не, не спортисти/ни се заканват с бухалки, че или ще стане тяхното или ще ни налагат? И символа на София не харесват – да се разруши!
И името на Храма „Александър Невски“ и на болницата „Пирогов“ и на всичко, което има нещо общо с руско, българско и ненатовско, денонощно храчат, блъскайки се в надпреварата да не останат незабелязани…
Колко джендър изискано?
Многословно, накъсано, неразбрано, безпардонно, дори просташко … Доволна съм от себе си!
Извинете ме, нали и ние имаме права? Нали, след като се дава трибуна на простаците и на нас трябва, стига да се опростачим. А ние можем!
Накрая за всички безполови, безсрамни, нагли и тъпи извратеняци, изживяващи се, като обидени, ощетени и погнусени от делото, живота и творчеството на своите родители и прародители, гушнали клишетата „западна цивилизация“ и „евроатлантически ценности“, ще разкажа един виц. От времето на комунизма. – Двама сноби пийват на една маса и от време на време, лениво разменят по някоя дума. След продължително мълчание единият казва: „Пич, скучно ми е… Толкова ми е скучно, че искам да се кача на масата и да се из..ра…“ Другият, прозявайки се му отговаря: „Недей, пич, няма да те разберат“…
Всякаква прилика, с когото и да е, е случайна! Освен, ако не се разпознае и не обяви, кой и колко му плаща, за да кипази майка, баща, род, Родина… или го прави за едното потупване по рамото?
Нешка Робева
