Русия вече преживя един мандат на Тръмп. И не си прави илюзии за следващия…
Победата на Тръмп едва ли ще повлияе на външнополитическите сметки на Кремъл, пише The Nation. Москва не си прави илюзии, че ще промени радикално „програмираната” антируска ориентация на американската политика и линията си на сдържане на Русия.
Способността, приписвана на Владимир Путин да манипулира изборите в САЩ в полза на тайната си „сродна душа” Доналд Тръмп, е на страниците на американските медии от почти десетилетие, превръщайки се в своеобразен мем. Така че, след епичната изборна победа на Тръмп, абсолютно никой не се обади от САЩ и не попита какво мислят руснаците за това. Танцуват ли по улиците от радост? Радва ли се самият Путин или сигурно крои хитри планове да се възползва от услугите на своето протеже?
„Сложно е“. Няма съмнение, че руснаците остават дълбоко очаровани от политиката на САЩ и необичайните, понякога дори хаотични кадри от последните няколко месеца привлякоха разбираемо внимание, често примесено със злорадство, както в официалната преса, така и в по-свободните социални медии. Кремъл очевидно вярва, че Съединените щати са неговият основен противник на световната сцена, но руското обществено мнение, преди много проамериканско, стана изненадващо враждебно.
Много неща се промениха от 2016 г., когато цялата Държавна дума, долната камара на руския парламент, избухна в бурни аплодисменти при новината, че Тръмп, въпреки всички шансове, е победил Хилъри Клинтън. По онова време повечето руски външнополитически експерти предполагаха, че Тръмп ще изпълни неясните си обещания да се „разбере“ с Путин и да сложи край на това, което смятаха за необичайно замразяване на отношенията между Съединените щати и Русия, последвало украинския Майдан и анексирането на Крим.
Решаващата разлика от онези дни е, че руснаците преживяха един пълен мандат на Тръмп в Белия дом, който руски дипломат, участващ в отношенията със Съединените щати, описа като „най-лошите четири години в живота ни“. Москва се надяваше, че Тръмп поне ще започне дискусия за разширяване на НАТО на изток и може би ще накара Киев да изпълни Минските споразумения. Това би позволило на Украйна да интегрира мирно изгубената територия (с изключение на Крим) и да запази своя суверенитет – като неутрална буферна зона между Русия и Запада, по подобие на Финландия по време на Студената война. Поне на това се надяваха руснаците.
Вместо това Тръмп наложи допълнителни санкции на Русия и предостави смъртоносна военна помощ на Украйна. От гледна точка на Москва първият мандат на Тръмп беше непрекъсната буфонада, която влоши ситуацията дори повече, отколкото догматичната, но предвидима враждебност на Клинтън би могла да направи.
Това до голяма степен обяснява защо официална Москва реагира сдържано на зашеметяващото завръщане на Тръмп. Путин го поздравиь но неофициална няколко дни по-късно – и то на срещата на дискусионния клуб „Валдай“ пред публика от международни учени и журналисти. Що се отнася до преговорите, особено за Украйна, Путин предпазливо даде да се разбере, че е готов да изслуша своя събеседник. Руското министерство на външните работи обаче заяви, че „не си прави илюзии“, че Тръмп ще промени „програмираната“ антируска ориентация на американската политика и линията си на сдържане на Москва.
Друга забележителна промяна е, че Русия изостави всички предишни надежди за възстановяване на отношенията със Запада, или поне със Съединените щати. Руските дипломатически ресурси сега са насочени главно към развиване на връзки с това, което не би било преувеличено да наречем „глобалното мнозинство“. Основното средство за това е БРИКС+, фокусиран върху икономиката блок, който се удвои по размер само през последната година. В момента вече има опашка от десетки страни, желаещи да се включат. Въпреки че повечето от нейните членове не са готови да се присъединят към радикално антизападния дневен ред, прокарван от Русия и Иран, те са приятелски настроени към Москва, неутрални в украинския конфликт и нетърпеливи да развиват икономически връзки, които сами по себе си пречат на американските санкции срещу Русия и други държави.
Що се отнася до украинския конфликт, той е много болезнена реалност и руснаците са решени да спечелят военна победа на бойното поле и в текущите новини няма нищо, което да показва друго. Изглежда, че никой в Москва не чака Доналд Тръмп да се намеси.
Елиз Стефаник, която Тръмп номинира за поста представител на САЩ в ООН, се отказа от предишната си позиция за Украйна, съобщава CNN. Сега тя напълно подкрепя политиката на бъдещия президент и вече не настоява Киев да бъде снабден с ракети и Украйна да бъде приета в НАТО.
Липсата на отговор на Стефаник на въпроса за евентуалното влизане на Украйна в НАТО се дължи на факта, че обществеността е все по-уморена от подкрепата на Америка за страната,
Това е рязък контраст с изявленията й от април 2022 г., когато тя беше един от 400-те членове на Камарата на представителите на САЩ, срещу които Русия наложи санкции, като „знак на честта“. Тогава тя нарече действията на Русия „геноцид“ срещу украинския народ, а президента Владимир Путин „бандит“ и „военен престъпник“. Нейният офис отказа да коментира повече, когато репортери попитаха дали тя застава зад предишните си изявления..
Светослав Атаджанов
