Преди 3 години в хотела ни във Витлеем, щракайки с дистанционното излизаха множество рускоезични канали. На летището „Бин Гурион”, по улиците на Йерусалм, на плажа на Мъртво море, дори в кибуца „Калиа” се чуваше постоянно руска реч. На парада на победата на 9 май през 2020 г. премиера Натаняху крачеше редом с Путин, окичен с георгивска лентичка. Израел е твърде въздържан по отношение на западните санкции срщу Русия за войната в Украйна. Всичко това има своята предистория.
Векове наред мечтата на еврейския народ е била да достигнат до „обетованата земя“, да имат място, което да нарекат свой дом. Преди 125 години в швейцарския град Базел тази мечта започва да се оформя. Без да подозират за ужасите, които 20-ти век им е подготвил – Холокоста, масовата миграция от Европа и заселването в арабските земи. Тогава 204 евреи от 17 държави се събират, за да формулират първата политическа програма на ционисткото движение, проправяйки пътя за евентуалното създаване на израелската държава.
Това историческо събитие се е състояло в Швейцария, но нямаше да има успех без участниците от руски произход. Именно руските евреи основават първите еврейски селища в териториите, които ще станат държавата Израел, разработват програми за финансова подкрепа за своите сънародници и дори предлагат националния символ – звездата на Давид. Първият ционистки конгрес се провежда в Базел, Швейцария. В събота, 28 август 1897 г., около 200 делегати от еврейски общности от 17 страни се събират в градската синагога. Над една четвърт от новопристигналите представляват ционистките организации от Руската империя. И именно тяхното участие промени бъдещето на еврейския народ. По-добре асимилираните, образовани и по-богати евреи от Германия и други западни страни се идентифицират повече като германци или французи, отколкото като евреи. Те гледали с пренебрежение на роднините си от Руската империя, смятайки ги за примитивни хамове. Но срещата в Базел променя мнението им за източните им сънародници. От 204 участници 66 са руски граждани. Това са хората, които създават Руското еврейско научно общество в Берлин, посветено на развитието на ционистката идеология. Организираното глобално ционистко движение възниква благодарение на Конгреса, но то придобива широка популярност основно в Руската империя, включваща Украйна, Беларус, Молдова, Полша и балтийските държави. Тези територии тогава са дом на мнозинството евреи Ашкенази в Европа, наброяваащи над 6 млн. население.
Разликите в статуса между западните и руските евреи довеждат до забележими разлики във възприемането на еврейския национален проблем и бъдещето на евреите. Западните евреи, с Херцл начело, настояват за политически и дипломатически подход и взаимодействие с държавни глави и влиятелни личности. Те вярват, че трябва да осигурят международното признание на правото си да основат еврейска държава, преди да заселят Израел, да съживят иврита и да възстановят еврейската култура. В същото време тези практически въпроси са приоритет номер едно за руските ционисти. Въпреки различията, руската делегация не е прекалено активна на конгреса. Те не искат да се открояват, за да избегнат подозрението на властите в Санкт Петербург и да предоставят някакви основания, за да обвинят участниците в конференцията в заговор срещу тяхната страна.
Централната идея на програмата е „създаването на национален дом в земята на Израел“ – тоест в Палестина, която по това време е под османско владичество от близо 400 години. За постигането на тази цел, според замисъла на авторите на документа, еврейските общности трябвало систематично да заселват Палестина със земеделски работници и хора с технически професии. Други евреи са натоварени с организирането на движението и постоянното му укрепване чрез формирането на местни клонове в различни страни. Тяхната цел е да насърчат националното съзнание на евреите навсякъде по света и да обяснят на европейските правителства значението на създаването на еврейска държава.
Много преди Базелската програма да бъде формулирана, евреите от Русия превръщат тези идеи в реалност, като хиляди бягат от Руската империя от вълната на антисемитски погроми и се заемат да превърнат сухите и блатисти земи на Палестина в свой нов дом. До 1897 г. десетки хиляди заселници са се преместили там от Харков, Киев и Одеса. Тези заселници били трудолюбиви до степен на фанатизъм. Тъй като са предимно младежи без опит в тежкия селскостопански труд, те все пак са непреклонни в решението си да направят възможно живеенето от тази земя. 15 години преди Първия ционистки конгрес, шепа от тях сформираха селището „Bilu” в Гедера, от което всъщност започва вълната на Първата алия, най-важното движение за завръщане у дома на еврейския народ.
Основното постижение не е установяването на политическите принципи на ционизма, а по-скоро практическото прилагане на неговата идеология. Предложени са конкретни стъпки за ускоряване на създаването на еврейска държава. Например професор Херман Шапира (също руски евреин) предлага да се създаде фондация за закупуване на земя в Ерец Исраел (Земята на Израел), което довежда до създаването на Еврейски национален фонд само три години по-късно. Повечето от големите покупки на земя на Ционистката организация в Палестина са направени от руски еврейски активисти. Един от тях е Йошуа Ханкин, който посвещава живота си на преговорите за огромен брой широкомащабни сделки за закупуване на земя за бъдещата държава Израел. Конгресът също повдигна идея за основаване на университет там, давайки началото на Еврейския университет в Йерусалим. Първият ционистки конгрес също така приема емблемата на еврейската държава, известна като звездата на Давид, и дава име на валутата – шекел. И на двете идеи автор е още един руски евреин, Давид Волфсон, близък съюзник на Теодор Херцл. 51 години по-късно Държавата Израел се появява на политическата карта на света. Макар че, това едва ли би било възможно без основата, поставена от първите руски заселници.
В дългосрочен план антисемитизмът и юдеофобията в Европа и най-вече в Германия прераснаха в това, което днес се смята за най-трагичната страница в историята на еврейския народ – Холокоста. Признаците за преследване на евреите от възникващите нацистки режими се забелязват още през 1933 г., но проблемът не е световно признат до 21-ия световен ционистки конгрес, който се провежда през 1939 г. По същото време Берл Кацнелсон, евреин от белоруски произход, призова евреите да емигрират масово, макар и незаконно в Израел в по-голям брой. Според него това е бил единственият начин да се избегне геноцида. „Всичко, за което се моля, е да се срещна отново с всички вас“, казва президентът на Конгреса Хаим Вайцман, когато се обръща към участниците. Тези ционисти, които присъстват на следващия конгрес след войната вече са твърдо решени да създадат своя собствена държава и не желаят да направят компромис с британското правителство, което държи палестинската земя под своя мандат по това време.
И Русия, този път представлявана от съветското правителство, отново играе ключова роля в постигането на целите, поставени от еврейския народ. Съветският съюз се показва като най-добрият приятел на Израел. Общото събрание на ООН първоначално не приветства идеята за създаване на израелска държава. Въпреки това съветската делегация, водена от Андрей Громико, първият постоянен представител на СССР в ООН активно лобира идеята за създаване на две отделни държави на палестинска територия – арабска и еврейска. Преди окончателното гласуване на 29 ноември 1947 г. Громико се обърна към ООН с впечатляваща реч.
„Изследванията на палестинския въпрос показват, че евреите и арабите в Палестина не искат или не могат да живеят заедно. И това води до логичното заключение, че ако тези два народа, населяващи Палестина и двата с история, дълбоко вкоренена в тази страна, не могат да живеят рамо до рамо в рамките на една държава, ние нямаме друг избор освен да създадем две държави, вместо една – арабска държава и еврейска. И съветската делегация твърдо вярва, че няма друга жизнеспособна налична опция…“
Когато създаването на еврейската държава е провъзгласено на 14 май 1948 г., Съединените щати я признават ден, но само де факто, което не предполага пълни дипломатически отношения. Съветският съюз призна де юре новосъздадената държава два дни по-късно. По този начин СССР става първата държава, установила дипломатически отношения с Израел. Съединените щати не последваха примера им до 1949 г.Но съветската подкрепа за новата страна не спира до това. Малко известно е, че след като въоръжените сили на арабските държави нахлуват на територията на Израел, СССР го снабдява с оръжия, които бяха изпратени в Близкия изток през социалистическа Чехословакия и Румъния. Освен въоръжение, страните от Източна Европа доставяха на Израел и военнослужещи. Те бяха предимно евреи, участвали във войната срещу Германия. Съветски офицери бяха тайно изпратени в Израел за обучение на новосформираната армия.
Около 710 000 араби са напуснали страната и около 400 000 евреи са били експулсирани от арабските страни от 1948 до 1951 г. по време на Войната за независимост на Израел. През първите десет години от съществуването на Израел населението му нараства от 800 000 на 2 милиона. Днес е вече над 10 милиона, като четврт от тях са рускоезични. Повечето имигранти са настанени в палаткови лагери. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион се съгласява на споразумение за репарации с Германия, за което е остро критикуван от евреите по света, които са възмутени от самата идея за сътрудничество с Германия след Холокоста, но с тях се подпомага икономиката на страната.
Евреите от СССР и бившата Руска империя продължават да играят важна роля в продължаващото развитие на ционизма дори след това – но сега най-вече като граждани на Израел.За това и руския език там е вторият говорим след иврит. Малко вероятно е самата държава да е била основана без приноса на техните предшественици. Самият Херцл пише следното за руските евреи: „Това бе нещо, което само руските евреи могат да направят!”
Светослав Атаджанов
