Рядко гледам новини, но когато и да ги включа те се превръщат в хроника на насилието, на болката, на покварата, на загубата. Истинско хорър шоу в реалността. Опитваш се да не ги гледаш, сякаш ще избягаш от този свят, а болката и насилието се е разпръснало навсякъде около теб.
Само през последните седмици с ужас гледаме разигралата се трагедия с 12-годишното ангелче Сияна. Жестоките гавра и побоища над 5-годишния Адриан, заснети садистично от пастрока му. Клипове на побоища над малолетни момичета от връстнички в Пловдив и Варна.
Шок и ужас след разкритията за насилниците над животни Габриела и Красимир, които са превърнали болката и садизма в бизнес.
Все още кънтят и новините за 15-годишното момиче от сиропиталище, което е било изнасилвано, нито с прът и принуждавано да проституира.
Вчера чух, че е отложена присъдата срещу бившия полицай застрелял безцеремонно Иван Владимиров -Нав, който ми е всъщност бивш съсед.
След което четеш и статистиката за 2024 г.: сигналите за насилие са се увеличили с близо 50%.
Не е трудно да намериш и проучванията от изследванията в България, като това на Кросс:
95% от децата насилници са били насилвани.
80% процента от децата употребяващи вредни вещества, като наркотици, са били жертви на насилие.
95% процента от хората, които проституират, са били подложени на сексуално насилие в детството си.
78% от деца настанени в места за лишаване от свобода са били насилвани под някаква форма в миналото.
Насилието поражда още повече насилие. Повече нещастие и болка. Депресии и трагедии.
Насилието е навсякъде, не само у нас. То сякаш се мултиплицира, експоненциално нараства, или може би така ни се струва. Виждам около мен обаче все повече насилие и поквара.
Не знаеш какво да направиш. Да пишеш за тези трагедии е цинично. Дори ме е срам да пиша този пост, защото той може да се възприема за циничен, депресиращо, безполезен.
Опитваш се да избягаш и да се скриеш, но винаги може да те засегне и да те настигне.
Възпитанието обаче почва от родителите. От семейството. От здравото семейство. Оттам всичко се разпадна. Семейството все повече се игнорира като единица. Щастието винаги е там – сред доброто и възпитано семейство, сред добри и лоялни приятели.
Но дано успеем да построим по-добро бъдеще за бъдещите поколения, нашето поколение се проваля и трябва да удвои усилията.
Daher Farid Daher Lammoth
