Около 200 са партийните структури на територията на родината
Размножаването е като при едноклетъчните. Амебата се дели на две и дъщерните клетки продължават процеса до безкрая
Ние сме демокрацията с най-много партии на глава от населението. Народът драматично се топи, а политическите формации се множат. Вървим към оня момент, когато няма да има кого да управляват. Ще остане само световният рекорд!
Около 200 са с днешна дата партийните структури на територията на родината. Размножаването е като при едноклетъчните. Амебата се дели на две и дъщерните клетки продължават процеса до безкрая. В българската политика тази популация тръгва от Учредителното събрание в Търново.
Високия форум е открит на 10 февруари 1879 г. Да обсъди, редактира и приеме проекта за конституция на младото княжество. Вместо да се обединят около историческия акт, народните избраници оформят два лагера. От едната страна са либералите, от другата – консерваторите. „В Търново стана разцеплението“, свидетелства Григор Начович, който е от вторите.
Либералите се оказват изключително плодовити. Партията майка води Петко Каравелов. От нея се откъсва крилото на Драган Цанков, което по-късно мутира в Прогресивнолиберална партия. Друго деление ражда Народнолибералната на Стефан Стамболов. Има още една Либерална партия с лидер Васил Радославов и още една Младолиберална на Димитър Тончев. Двете се вливат в Националлибералната.
Консерваторите са далеч по-консолидирани. През 1894 г. Константин Стоилов създава Народната партия, която няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.
Константин Стоилов е основател на Народната партия, която няма нищо общо с народа.
За емблема е привлечен народният поет Иван Вазов. През 1897 г. му предлагат креслото на просветен министър. „Като член на Стоиловия кабинет – спомня си той – аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти. След атаките на своите литературни противници, попаднах под много по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови ядове и тревоги.“
Щастливецът Алеко Константинов има нещастието да членува в Демократическата партия. Основана от Петко Каравелов, тя също е издънка на либералите. На парламентарните избори през 1894 г. Алеко е кандидат за парламента. В драматична схватка среща народняците в родния Свищов. Ражда се знаменитият фейлетон „Бай Ганю прави избори“.
През 1902 г. Демократическата „отлюспва“ от редиците си неколцина свободомислещи начело с Найчо Цанов. Със своето парламентарно поведение те допринасят за падането на Каравеловия кабинет, което автентичните демократи не могат да им простят. Отстранените създават Радикалдемократическата партия.
Радикалдемократите започват пътя си като борбена формация. Димитър Благоев дори си позволява да ги съветва. „Ако не дадете министрите под съд, ще банкрутирате окончателно, а с вас и цялото управление на България. Всички очи са обърнати към вас, а това значи, че е съдбоносен моментът“, пише Дядото на Найчо по повод на една министерска афера.
От основаването през 1891 г. Българската социалдемократическа партия сменя името си с оглед „повелята на деня“. Била е работническа социалдемократическа, само работническа и само комунистическа, за да стигне до днешната Българска социалистическа партия.
Цепила се е на „тесняци“ и „широканци“. Гонила е опортюнисти, съюзявала се е с анархисти. Влизала е и излизала от нелегалност. Тези протуберанси спасяват червената идея през превратностите на времето. Сега има двадесетина леви формации, от които половината са с етикет на ортодоксални комунисти. Самата БСП се рекламира за социалдемократическа, но всъщност е посткомунистическа.
Ето ги и земеделците. Българският земеделски народен съюз тръгва като професионална организация през 1899 г. Първият водач е Янко Забунов, след него юздите поема Александър Стамболийски. Той е автор на Съсловната теория, според която само селските мишци ще избутат България от мизерията към прогреса.
Гибелта на Стамболийски през 1923 г. пали битка кой да води бащината дружина. Израства градина от БЗНС-та, зад всяко е закарфичено името на предводителя. БЗНС-Димитър Драгиев, БЗНС-Георги Марков, БЗНС-Никола Петков изграждат поредицата. В наше време БЗНС-Георги Пинчев и БЗНС-Николай Ненчев се наредиха на опашката.
Освен тях има още няколко гальоти земеделски организации. „Синдромът на амебата“ е най-силен при оранжевите!
„Движенията“ са нов десен в шарената политическа черга. Над двадесет са маршрутите, по които ентусиасти крачат към някаква цел. Класическо е Движението за права и свободи, най-прясното „Да, България!“. Между тях са „Движение 21“ и „България на гражданите“.
Движат се още групи за свобода и демокрация, за стабилност и възход, за радикална промяна, за спасение на отечеството. Има за социален диалог и социален хуманизъм. Да не забравяме и живописното „Гергьовден“, което не знае за какво точно се бори.
Движението не е обикновена партия, нито механично сглобена коалиция. В него е заложена стихийна енергия от недрата на народа. Масите тръгват да разместват пластовете на ретроградното. Изкореняват злото и сеят справедливост. Това е модерният вариант на някогашния болшевизъм.
„Демокрация“ е най-експлоатираната дума в политическото пространство. От превратната дата 10 ноември 1989 г. всяка уважаваща себе си партия се титулува демократична. Крак повлече Съюзът на демократичните сили. После се нароиха какви ли не парадокси.
Българска нова демокрация например доказва, че народовластието може да бъде „старо“ и „ново“. По глупост й съперничи „Презареди БГ“. Според нея татковината е камион, на който е свършило горивото. Едно време на нашите тирове из Европа имаше стикер „BG“.
„Няма такава държава“, обяви Слави Трифонов и основа партия под този лозунг. Магистратите отказаха да я регистрират. Тогава шоуменът смени името на „Има такъв народ“. Има народ, който е легнал на покрустово ложе.
Последният феномен е „Величие“, което величаво издъхна още в пелени. Сега „Меч“ е изтеглил от ножницата ятагана и го точи за парламента. Пак ще гледаме сеир!
trud.bg
