Изгледах няколко клипа от онова, което се случва в Газа…
Не е за хора със слаби сърца.
Но не е и за хора със здрав разум. Защото няма разум, който да приеме, че след всичко това евреите ще могат да останат в тези земи…
И да останат, сами ще вдигнат огради край себе си. Ще вдигнат огради, а онези – отвъд тях ще решават дали да имат ток и вода.
Така ще се случи. И скоро ще е.
Светът се променя. Милиарди се освободиха от костеливата ръка, която от хилядолетия ги държи за косите.
Все по-малко са съгласните да работят, а някой друг да печата пари, за да купува с тях плода на труда им, докато те преживяват с огризки.
Човечеството излиза от прехласа, в който живя и изправя глава. Единствено ние в Европа, при все че много добре осъзнаваме всичко – мълчим. Мълчим, но дори да не намерим сили да се изправим, други ще дойдат (те дори вече са тук) на континента ни, а ние тихо ще изкреем.
Това е вид изпит. Не го ли издържим – отиваме си.
Поради непригодност.
Христо Христов
