Калина Андролова
Фейсбук ми е премахнал снимката с Кристи Търлингтън, много била сексуална. И ми е ограничил акаунта. Е, ако бяха две жени или двама мъже, или трима-четирима небинарно оплетени щеше да е окей, но такова кощунство мъж и жена троши стандартите на общността на мрежата. Този дух на антиутопично бъдеще на напълно изкривена реалност, в която природата е разгулно насилвана да бъде друга, различна от себе си, някаква артифишъл конструкция, е нещо тъжно и комично, и по някакъв начин – финално. Военната и следвоенната гордост на нациите, държавите, съюзите, изобщо политическата държавност, са напълно изключени като определящи съзнанието на индивидите.
Свободата вече не е национална ценност и националното благоденствие не е път. Пътят, който се налага, е индивидуалното скриване, атомизиран живот чрез избор на абсурдни образи. Колкото по-шантав, различен от нормалността, толкова по-избираем, по-лансиран, по-подходящ за изграждане на управленска безпомощност. Защото чертаем общо бъдеще на слабите, ревливите, лакираните, на чупещите китки, а не на силните. Умът и разумът, способността за съждение и анализ са съзидателни, революционни сили.
Нагонът, мозъчната мъгла, обърканото съзнание и изборът на безброй лигави удоволствия са разрушителни, те са несвобода, маскирана като всевъзможни прищевки. Новото робство е да има всичко, но да нямаш себе си, да си загубил истината и пътя. Но да вървиш „свободно“, накъдето ти хрумне в мъгливото съзнание. Жалко бъдеще!
Калина Андролова
