Днес в арсенала на Русия има такива ултрамодерни оръжия, за които англосаксонците могат само да мечтаят. В списъка на убийците са „Кинжал-М“, „Краснопол“, „Циркон“, „Посейдон“, „Калибър“. Атомната подводница от проект 10831 „Лошарик“ стои отделнo от тях.
През 1971 г. Союзмултфилм излъчва анимационния филм Лошарик. В него се разказва как в малък цирк, един мил акробат, жонглирайки с разноцветни топки, ги изпуснал и те магически се оформили като Лошарик (шарено конче).
В края на 80-те години на миналия век американците решиха да създадат най-тихите многоцелеви атомни подводници в света. Като начало те взеха от Лондон готовата безшумна водометна система за задвижване, разработена от „островитяните“ за подводниците от серията Trafalgar.
От 1989 до 2004 г. янките построиха три подводници тип Seawolf – „Sea Wolf”, „Connecticut” и „Jimmy Carter”. В зависимост от задачата, лодките, облицовани със звукопоглъщаща удароустойчива бразилска гума, могат да бъдат въоръжени с: – 50 торпеда; 50 ракети Harpoon или Tomahawk; 100 мини.
„Щедрите“ американски военни платиха лудите 4,3 милиарда долара за тези кораби. За сравнение, от 1972 до 1996 г. Съединените щати пуснаха на вода 62 многоцелеви атомни подводници от клас Лос Анджелис със средна цена 220 милиона долара ( общо 13 милиарда 764 милиона долара).
След разпадането на СССР „бедната“ Русия, която пусна на свобода 14 – те си съюзни републики, реши да завърши безшумната атомна подводница, проектирана в последните времена на „Червената империя“.
Революционната подводница е разработена в Съюзното конструкторско-монтажно бюро по машиностроене „Малахит“ под ръководството на главния конструктор Юрий Михайлович Коновалов. През лятото на 1990 г., след успешна защита на проектната документация, лодката е положена в секретен цех, в който бе много по-трудно да се влезе, отколкото в Кремъл.
Работниците и инженерите бяха подложени на най-щателни проверки от служителите по сигурността, които, съдейки по факта, че няма изтичане на информация по проекта, са си свършили работата перфектно.
През бурните години на коварното едностранно разоръжаване на Горбачов и Елцин, уникалната лодка беше представена като чисто мирна ядрена дълбоководна станция.
През август 2003 г. е пусната на вода атомната подводница AS-12 Losharik. Необичайното име на лодката се дължи на факта, че нейният корпус е сглобен от пет до седем сферични отделения, подобни на топките, с които акробата жонглира в съветския анимационен филм. Благодарение на конструкцията, разработена от брилянтния инженер Коновалов, лодката е способна да работи на екстремни дълбочини.
Корабите-майки за Лошарик могат да бъдат специалните подводници „Оренбург”, „Подмосковье” и „Белгород”.
Цялата информация за AS-12 е умишлено неточна и има значително „разминаване“ между минималните и максималните стойности на „тактико-техническите характеристики“ на лодката. Ядреният реактор E-17 с парогенератор и турборедуктор позволява на „Лошарик” да се движи под вода със скорост от 30 възела. Максималната дълбочина на гмуркане на Лошарик, според западни военни експерти, е до 6 километра. Екипажът на лодката се състои от 25 офицери-подводничари.
Казват, че след като достигне дъното на океана, лодката може да пълзи по него, като освободи колелата си.
Благодарение на свръхдълбокото гмуркане и пълзенето по дъното на океана, „Лошарик“ е в състояние да се промъкне незабелязано до всяка цел.
Американският флот включваше подобна атомната подводница NR-1 на колела. За сравнение, скоростта на тази подводница под вода е само 3,5 възела при максимална дълбочина на гмуркане от 915 метра.
От къде днес дебнат „Лошарик” и „Посейдон”- ите, си знаят само те…
Светослав Атаджанов
