Сега малко еретизъм понеделнишки.
Аз лично така и не разбрах причината за изключително емоционалната, бих казала невъздържана реакция на Джокович при спечелването на олимпийската титла по тенис. Той има всички видове титли и то по няколко пъти. Олимпийският турнир е пренебрежително слаб за тенисисти от нивото на Джокович и рядко те са го посещавали през годините. Освен това не мога да си представя, че Джокович ще се притеснява, че би могъл да не го спечели, въпреки присъствието на няколко стари и нови професионални тенисисти на турнира. Аз помня преди 20 години никой от ранглистата на АТР не посещаваше олимпиади. Наскоро започнаха, явно се сетиха, че олимпийски медал не може да бъде заменен с никакви оупъни и кешове. Предполагам, че финалната права в кариерата на Джокович е причина за тази френетична реакция, страх да не би да не успее, защото след 4 години няма вече са е във никаква форма за турнири. Което издава сериозни проблеми с егото на Джокович, но това не е новина за мен, спортистите развиват гигантски мании за величие и унищожителен глад за победи, защото им липсва енергия по друг начин. Не ги виня, това е сегашното разбиране на човечеството за спорт – унищожителни физически натоварвания, за да се запишеш шампион, издевателство над тялото, тотално подчинение на материалното. Такъв е живота в спорта! Това мое предположение се потвърждава от ужасения вид на Алкарас, който изглеждаше, сякаш губи живота си, но в спорта е така, като загубиш, тръшкането е с години.
Национално-патриотичната страна на Джоковата реакция не ме изненада, той е националист като повечето сърби. Освен това я е демонстрирал почти непрестанно. Любовта към семейството е също начин на живот по нашите ширини. Да не благодариш на Бога за нещо, това за мен е напълно неразбираемо, така че с тъга наблюдавам реакциите на хората, че бил се обърнал публично към Бога. Това е ежедневие, не спортен прецедент! Раздавам се много, че се опълчи на ваксинаторската мафия, направи го защото не можеше да си позволи спад във физическата си форма, но все пак помогна на много хора в света.
Шампион и то голям е Джокович, талант в тениса, който поддържаше дълги години славянския баланс в тази англосаксонска дисциплина. Голям сърбин, и голям човек.
И най-еретично е, че днес видях сравнения между него и нашия тюфлек Григор. Който нито е тенисист, нито е българин, нито е мъж, нито е духовно озарен. Григор Димитров се срамува от България, от българския флаг и за пореден път отказа да се състезава за България като отказа олимпиадата. Този човек с нищо не ме е впечатлил никога.
Не ми е мъчно, че българите гледат сърбите и искат да са като тях. О, колко завист имаше снощи във въздуха тук!!!
Мъчно ми е, че българите по носа да ги ударят предателите им, те не разбират и им се радват и паметници им издигат и вода им носят и после накрая се радват на чуждите успехи.
Отгледайте българи! Които обичат Бога и България безусловно, не е трудно.
Анастасия Гешева
