Падането на „режима“ вече е факт.
Стана почти светкавично и безкръвно – без бой, правителствената армия просто отстъпваше. Още преди няколко дни много мои познати в Сирия казваха едно и също: армията навсякъде беше получила заповед за отстъпление и разформироване. Оставаха само местните милиции, като например християнските милиции в моя град, където властите ги посъветваха да преговарят с „бунтовниците“ и за безкръвно предаване на градовете.
Проблемите тепърва предстоят. Градовете са в гробовно мълчание, като се събират малки групи на централните площади за пиар празненства. В реалност обаче всичко е в смут и мълчание.
Въпросите, които прорязва студената нощ и се спускат стремглаво като леден, смразяващ дъжд, тропат като тъпан на повърхността.
Какво ще стане отсега нататък? Кой ще поеме властта?
Кой ще плаща заплатите на хората, какво ще се случи с всички държавни служители, какво ще стане с християните, с друзите, с алауитите, с кюрдите, кой ще осигури ред и спокойствие след като бунтовниците освободиха всички затворници.
В крайна сметка водачът и лицето на този преврат е Джолани, бивш член на Ал-Кайда, когото САЩ бе обявила за терорист и бе дала награда за главата му.
Всъщност, ако върнем лентата 13 години назад, точно това бе проблемът. Бунтовниците започнаха да преследват малцинствата, ислямизираха се и настроиха много по-голямата част от населението срещу себе си. Това направи повечето от хората противници на тези ислямисти.
Сега пред Сирия има три пътя – единият е превръщането й в ислямистка дупка по афганистански тип. Другият е разделяне на страната на парчета. Третият – по някакво чудо САЩ и Европа изгонят ислямистите и сложат светски управници.
Daher Farid Lammoth
