Мнозина американски анализатори твнърдят, че сексуалното разочарование и тревожността за статуса им, бяха фактори за избирането на Тръмп, наред с икономическата тревожност. Мъжете от MAGA се изживяват косвено чрез Тръмп като алфа мъжкар, вместо Тръмп да прави нещо политически, което би могло да подобри шансовете им да си намерят секс, да се оженят и да създадат семейство. Също така има скептицизъм относно това, че Тръмп ще постигне много по отношение на имиграцията, след като корпоративните интереси управляват Америка.
Тъй като хората са склонни да се срещат с хора от собствената си етническа група, по-разнообразното общество увеличава процента на „инцели“ от „involuntary celibate“ – „нежелано безбрачни“ . Също така, белите жени са най-търсени и това става все по-вярно, тъй като белите се превръщат в малцинство. Ако имиграцията е изкривена от присъствие на женския пол, жените може да са много по-ксенофобски настроени, което се случва в някои европейски страни, които са приели много млади украинки като бежанци. Съществува мемът „отворени граници за красавици“ и предложението на кандидата от „Америка на първо място“ за губернатор на Калифорния, Кайл Лангфорд, да се позволи на жените да останат, ако се омъжат за калифорнийски инцели . Макар и да не са реалистични, тези предложения по-ясно се докосват до психосексуалния компонент на имиграционната политика.
Има движение, наречено „Азиатско арийство“, етногенеза между бели и азиатци, в което изрично се заявява психосексуалното желание към азиатски жени. Предоставянето от Тръмп на статут на бежанец на бели южноафрикански африканери се представя като разширяване на либералните хуманитарни политики към борбата на сексуалната фантазия срещу анти-белите. Десните мъже, които подкрепят това, обаче имат фантазията да се сближават с красиви руси африканерки. Например, дисидентска десница в Twitter публикуваше изображение на привлекателна африканерка бежанка, насложено до изображението на грозната мексиканска мигрантка. Африканерките са високи и имат германски произход и телосложение със силни бедра, които могат да хванат дребничък десен мъж в хватка тип „ножица“, докато го удушат. Социално изолираните дисидентски десни мъже, които са очилати зубъри (зубрачи) и гледат на африканерите като на по-мъжествено бяло население, което отговаря на арийския идеал, така че те подкрепят това като евгенична имиграционна политика. Това обаче е по-здравословно от това либералните бели мъже с нисък тестостерон да фетишизират чернокожите и кафявите мигрантки.
Много психосексуални подтекстове в крайна сметка подсъзнателно влияят на имиграционната политика. Неолибералните бели технологични експерти, които апелират за повече висококвалифицирана имиграция, го правят, защото желаят да има повече сладки азиатски жени, с които да се срещат. Белите мъже искат да се забавляват с висши, класни китайки и индийки на колежанска възраст, без да се налага да се справят с глупостите на неолибералната дистопия на Силициевата долина.
А тези ниски пухкави мексикански пичове, които не могат да се чукат, но се чувстват алфа, когато присъстват на протести срещу ICE, където крещят срещу ченгетата, докато развяват гигантски мексикански знамена, сякаш са фалоси.
Имаме чернокожи мъже, за които медиите и порнографията казват, че са секс богове, но когато излязат в реалния свят, биват отхвърляни от белите жени. Те канализират психосексуалната си ярост в расова политика като Black Lives Matter като психосексуално отмъщение срещу белия мъж.
Основната група на антиизраелските протести не са палестинци, нито антисемитски бели националисти, а по-скоро южноазиатци с висше образование. Един индиец, който е учил в колеж с много секси еврейски жени, може да се възмути от еврейските жени, че не им позволяват да се държат интимно с тях, така че насочва тази лична обида към антиизраелски активизъм. Когато левичарски мургав мъж скандира „глобализирайте интифадата“, той всъщност има предвид, че иска да оближе някоя еврейска вагина.
Много мъже от работническата класа, представители на мажоритарните и граждански групи (MAGA), имат латиноамерикански съпруги или приятелки, срещу което никой няма няма нещо против. Дихотомията обаче е, че много от тези мъже са низкостатусни и отхвърляни от белите жени, така че те свръхкомпенсират, като се чувстват доминиращи, сякаш притежават или „се справят със своите кучки“, като чукат жените им.
Контрапунктът на всичко това са заможните либерални бели мъже, които имат изцяло руси семейства, което е начин да сигнализират, че имат достатъчно висок статус, за да постигнат живота, който белите националисти желаят, но могат да го направят в едно хиперконкурентно и разнообразно общество. Има обаче и мъже с висок статус, които са инвестирали в разнообразието, защото жадуват за това сексуално разнообразие.
Масовата имиграция създава общество, което е много по-йерархично и почти кастово, където хора с определен външен вид изпълняват определени задачи. Мемът е, че работещите в заведения за бързо хранене през 80-те години са били красиви, руси, бели мацки, сладки латиноамериканки около 2000 г., а сега са просто домакини, жени мигрантки. Наличието на по-малко привлекателна работническа класа, наред с изкривено съотношение между половете, създава по-голямо усещане за недостиг на жени сред мъжете от работническата класа. Имиграцията също така създава по-голям буфер между родените в страната от долната и средната класа и висшата класа. Да не говорим, че жените от висшата класа са демографската група, която е най-зависима от имиграцията като прпислуга.
Десните мъже от работническата класа понижават статуса си към външни групи като нелегални имигранти, чернокожи и транссексуални, защото привлекателни, самонадеяни жени, принадлежащи към висшата класа, не им позволяват да се наслаждават орално на вагините им. Тези мъже реагират на подобни ситуации, както грозната мигрантка от работническата класа, като на унизителен ритуал, извършван от висшата класа, докато подсъзнателно желаят директно сексуално унижение от жени, принадлежащи към висшата класа. Същото важи и когато левичарите казват „изяжте богатите“, те всъщност имат предвид, че искат да ядат вагината на жени от висшата класа, но подобно на десничарите, те искат да сигнализират за силата на своята идентичностна група. Класовото негодувание не е просто икономическо негодувание, а сексуално негодувание, че висшата класа има по-привлекателни жени поради разнообразното чифтосване.
Тъй като заможните бели жени имат най-голяма социална власт, е по-революционно да ги обладавате, отколкото например азиатките и латиноамериканките, но обладаването на привлекателни богати имигрантки и жени от малцинствата също може да бъде подривно. Оралното удоволствие на вагината или дупето обаче може да се използва за психологическо препрограмиране на някого, за да бъде подчинен на тази конкретна демографска група. Така че опасността е неолибералните елити да използват това, за да направят белите мъже подчинени на етническите бели жени, или работническата класа на богатите. По принцип оралният секс се превръща в сексуален еквивалент на това как дегустацията на международна секс кухня е била използвана от неолибералите, за да продават на света масовата имиграция.
Да кажем, че имате хубава 18-годишна Кастиза от горната средна класа, която може да е наполовина мексиканка/наполовина англичанка, или и двамата ѝ родители може да са от висшата класа на Колумбия. Тя току-що е започнала обучение в Станфордския университет и се специализира в латиноамерикански феминистки изследвания, докато е съкрушена от акциите на ICE срещу нейните сънародници латиноамериканци. Въпреки това, тя вероятно не би позволила на някой мъж на средна възраст, представител на малцинствени групи (MAGA), от работническата класа, да му предоставни задника си, дори това да може да смекчи сърцето му към латино имигрантите. Същите тези мъже, представители на малцинствени групи (MAGA), може да намерят ползването задника на дебелата, отпуснатата латиноамериканка без документи от работническата класа за твърде унизително, за да се възползват от него.
Макар американците да изглеждат обсебени от секса, по-скоро сексуалното желание се използва за икономически, политически и социален контрол. Тези дарвинистки биологични динамики винаги ще имат значение в политиката, тъй като групите, които са генетично различни, се конкурират за оскъдни сексуални ресурси Хората искат да предадат гените си и да отгледат семейство, така че не всичко се свежда до обладававане на жени, кодирани от висшата класа.
https://djani.blog.bg/
