Станислав Бачев
Ситуация без полезен ход
Това е определение с един израз за положението, в което изпадна Израел, чрез действията на правителството на Нетаняху, но вече и като следствие за НАТО без Турция – ситуация без полезен ход. Съвсем накратко отбелязвам чрез няколко пункта това, което виждам като ходове напред, за да се достигне до извода, с който започнах. Добре е написаното да се осмисля и от българска страна, политиците и говорещите глави, които се упражняват по медиите, а анализите им не струват като продукт.
Израел устойчиво навлезе през последните месеци в спирала от убийства с цел да ликвидира ръководителите и ръководните органи както на Хамас, така и на Хизбула, като по този начин грешно се е смятало, че обезглавявайки дадена организация тя ще бъде ликвидирана. Тук повтарям себе си, но е необходимо – това говори за пълно неразбиране на идеята за мъченичеството в Исляма. Убийството на един жив лидер не ликвидира организацията, а институционализира борбата и съпротивата. Това води до създаване на адаптвиност и устойчивост. Адаптивност, която заменя традиционното разбиране за йерархия и предаване на власт. И двете организации стават по-силни. Първата предпоставка е тази, която посочих – преминаването в хибриден режим, но и придаване на нов смисъл на цялата борба. Това се засили особено след безсмислената от гледна точка на стратегия терористична акция по взривяване на пейджерите. Втората причина е провокирането на подкрепа както за Хамас, така и за Хизбула, но и за Хутите в Йемен от значителни външни фактори. И това променя изцяло правилата на играта. Тя вече също е асиметрична и хибридна. Беше създаден прецедент, който тепърва ще бъде повтарян. Хутите успяха да достигнат до успешна употреба на хиперзвуково оръжие. Това е прецедента, който не беше осмислен и разбран нито от САЩ, нито от Израел.
Уж обезглавената Хизбула успя да достигне и успешно да порази с дрон резиденцията на Нетаняху. От моя гледна точка подобно действие няма как да се случи без разузнавателна подкрепа и данни от трета страна, която ги е предоставила на Хизбула. Според мен, това не е Иран, или не само Иран. Следващата стъпка е Хизбула също да се сдобие с хиперзвуково оръжие. Израел и в момента има три отворени фронта срещу себе си, а ако това се случи това ще доведе до пълна загуба на контрол върху всяка една ситуация. Това ще доведе и до промяна в баланса на силите в цялото Средиземноморие. Това се случва паралелно с един нестабилен фронт в северната част на Израел и Южен Ливан, който ще се влошава тепърва от гледна точка на Израел. От там следват икономическите последствия вътре в държавата, които и в момента вече се наблюдават.
Разполагането на системата THAAD е риск, който ще доведе до последната фаза от дискредитирането на идеята за превъзходството на западните оръжия и отбранителни способности. THAAD не може да спре хиперзвуково оръжие. Ако бъде преодоляна щетата ще засегне цялата система за сигурност на НАТО. САЩ имат само 8 батареи, една от които е разположена в Румъния, близо до нашата граница.
На следващото ниво е разбирането на Израел, че няма нещо, което САЩ не биха направили за тях. Изтичането на класифицираните документи е съзнателен акт от страна на администрацията на Байдън, за да дадат сигнал на Израел, а не пробив в сигурността на САЩ. Това може би се случва твърде късно и ще проличи дали Щатите са успели да променят намеренията на Нетаняху за избора на цели в Иран. Да се помисли отново върху въпроса какво е отношението на Тръмп по казуса Израел-Иран. Това дава като възможност ударът да се случи след резултата от изборите, ако въобще се съобразят.
Ако Израел удари петролни съоръжения или ядрени обекти на Иран това ще доведе до глобални последици. При развитието на този сценарий Иран ще затвори Хормузкия проток, производството на петрол в целия регион ще бъде компрометирано, което ще доведе до катастрофа в глобален план, но и с много силен удар върху самите САЩ. От там нататък е спирала в негативна посока за целия Запад, защото това ще доведе и до форсиране на процесите в Европейския фронт в Украйна.
Сега е времето Израел да бъде ограничен, за да бъде запазен, но в общ план това няма да спре хода на процесите, нито ще ги забави значително. Има няколко варианта, в които тази игра на шах може да се развие и всички са отрицателни за т.нар. Колективен Запад и за Израел. В най-лошият вариант от гледна точка на Израел е изчезването на държавата при рязка ескалация на спиралата от страна на Нетаняху. Възможен вариант е ликвидирането на възможностите за самоотбрана по въздух, ликвидирането на логистичната инфраструктура, което впоследствие да обезсили сухопътните операции на държавата. В един разумен, но невероятен за тях вариант – сега е момента да спрат. Иран няколко пъти показа символно, че не желае допълнителна ескалация, но е готов за нея. След успешния удар по резиденцията на Нетаняху – за мен това е сигнал, който показва и един друг възможен вариант – ликвидирането на самия него. Въпреки неписаното правило, което до момента и Иран, и Русия спазват – цар не убива цар. Играта отдавна навлезе в етап, в който докато се установят нови правила на световен ред, такива няма. Може би вече е осъзнато от коалицията.
А има още много фактори и подфактори, свързани с арабските държави от Залива, с духовния аспект, с икономическите и логистични пътища, зависимостите и т.н. Твърде накратко, без емоция.
Това е ситуация без полезен ход.
П.С. А сега мислете за България – какви позиции заемаха и заемат политическите субекти и медии тук, кой как се е позиционирал и по Украинския фронт, и по Близкоизточния, те са части от един и същ голям конфликт. Сметката все някога идва, за да бъде платена.
Станислав Бачев
