След няколко дни ще гласувам за Петър Волгин. Чисто мажоритарно и напълно убедено. Ще гласувам за човека, който от години го тричат като куче. При това само защото не пее в либералния хор на скопците. Това е неговата вина. Тормозят го, опитват се да го съсипят в работен и личен план. Измъчват го с всякакви съдебни дела. Правят някакви шибани хепънинги срещу него. Някакви немити поет-шизоиди цвичат пред радиото, в което работи (това съм го виждал с очите си) без да е много ясно какво искат. При това охранявани от полиция. Всеки либерален мисир се опита да му се качи и да го злепостави. Да го изкара жалък, меркантилен, алчен, зъл и в резултат беше любезно наакан. Гледах го поне в три телевизионни диспута. Видях как сивата политическа мазня безгласно се обединява срещу него, включая и водещите и нищо. Ама ни-щич-ко. Резултатът е цяла една политическа класа – смежници, а журналята – жалкари. За следващите избори си пожелавам още десет като него.
Времето на ляво и дясно приключи. Армагедон вече тече. Битката е на хората срещу функциите.
Емил Йотовски
