Страхил Ангелов
Призивите за повече евроатлантизъм и за безусловна и безрезервна подкрепа, която сме длъжни системно да оказваме на Украйна, рязко секнаха. След проведените в България избори и провала на деветоюнци, Украйна и Зеленски по един естествен начин изчезнаха от публичния ракурс и вече никой не се занимава с доскоро водещата тема свързана с „руската агресия“ и правото на страната на Бандера да се защитава. Секнаха и русофобските изтъпления на редица общественици и политически партизани на разни партии, които доскоро открито отричаха правото на руския народ да съществува. Предстои да видим тези типове преродени напоително да разяснява, че всъщност Москва е европейска столица, Пушкин е гениален поет и „Ермитажа“ е един от шедьоврите на европейската архитектура и изкуство. За тези подлоги Владимир Путин от „агресор“ и „източен сатрап“ ще се превърне само за една нощ в уважаваният от тях избор на руския народ, с който трябва да се съобразяват и да го зачитат, защото такава е тя демокрацията.
Т.нар. „колективен Запад“, към който всички политици, назначенци на Посолството, прикачаха България във всяка една своя публична изява, започна ударно да губи позиции на всички фронтове, които самият той отвори.
Проукраинската пропаганда, която яростно се прокарваше през англоезичните медийни канали, от които тукашните „журналисти“ дословно преписват и фактически се явяват техни ретранслатори, изведнъж загуби устрема си и по всичко личи, че започна процес на изтрезняване и завръщане към реалността.
На Източния фронт ситуацията се развива изключително неблагоприятно за касиера на семейство Байдън Зеленски и това неминуемо води до промени на политическо и дипломатическо ниво. Бутафорната „международна“ среща в Швейцария, на която уж трябваше да се решава съдбата на военния конфликт, се превърна в най-обикновенна туристическа атракция и претърпя пълно фиаско. Напрактика две трети от човечеството изобщо отказа да присъства, а част от тези, които все пак бяха представени, не подписаха заключителния документ. Какато винаги, при подобни провали, медиите у нас информираха за „великата“ конференция, която агонизиращите демократи от САЩ се опитаха да организират, за да рекламират Зеленски, съвсем бегло – като за нещо незначително и маловажно. Става все по-очевидно, че Западът и елитите, които се явяват негови фактически собственици, вече няма да могат да налагат колониалната си воля на останалия свят, както това се случваше допреди няколко години. Промяната в баланса на силити е осезаема и доминацията на доскорошните хегемони, предимно с англо-саксонски корени е част от историята.
Най-жалки и комични изглеждат европейските политически елити, които са изпаднали в ступор и голяма част от тях не са наясно на кого трябва да се кланят, на кой господар да служат. Много от управляващите европейски политици и представители на европейската бюрокрация се страхуват повече да изпаднат в немилост пред Вашингтон, отколкото да загубят доверието на европейските граждани и това им жалко състояние ги кара да се държат неадекватно на ситуацията. Никой от големите политически играчи на световната сцена не взима насериозно хора като Шолц, Макрон и Урсула. В момента никой уважаващ себе си лидер на някоя от големите суверенни държави не би се впуснал в каквито и да било преговори с Европа, която се представлява от политически трупове и восъчни фигури, от които нищо не зависи и съответно няма как да поемат сериозни ангажименти и да бъдат гарант за тяхното изпълнение. Нещастната затънала в джендъризъм, икономическа рецесия и тежък политически упадък Европа, за пореден път в историята няма да бъде субект в предстоящата световна реорганизация – съдбата и ще се решава другаде и от други, външни за Стария континент сили.
На този фон, България все повече ще затъва в политически хаос и никой от т.нар. „държавници“, които до скоро вярно и лоялно обслужваха наложения неолиберален консенсус, няма да посмее да предприеме каквото и да било преди съдбата на страната ни да бъде решена по традиция в наше отсъствие и без никой да ни пита. Този процес ще започне веднага след като Тръмп встъпи в длъжност и седне на креслото в Овалния кабинет. До тогава ще гледаме пошлото представление наречено Български парламентаризъм, ще слушаме несвързани глупости и всеки един от местните велможи ще ни занимава с тъжното си житие и битие. С две думи безвремието и политическия вакуум ще продължават и през следващите месеци и нищо чудно да се проведат още едни избори наесен, на които да гласуват само чиновничеството и длъжностните лица от секционните комисии, които така или иначе са в близост до урните през целия ден.
Страхил Ангелов
