Имам мои си лични причини да кажа какво мисля за широко обсъжданото по медиите изгонване на лейтенант Николай Дренчев от ПП „Възраждане“.
Аз, грешният, навремето, преди 15 години, започнах да правя в Русе публични „Патриотични семинари“, за демографската катастрофа, за етническите деформации, за миграцията, за нравствената деградация и др., идваха и участваха видни учени, включително от чужбина, даже от САЩ, излязоха 6 книги с докладите им, вижте ги долу, тогава се запознах с Костадин Костадинов, негови анализи са включени в книгите от семинарите.
Рзбрах, че този млад човек притежава завидна ерудиция, интелигентен е, има харизма, има асертивност, тази комбинация се среща толкова рядко у нас, а при наши политици – никога, затова впоследствие с желание го подкрепях винаги и навсякъде години наред, знам, че ще покори високи политически върхове, даже бях издигнат от „Възраждане“ за кандидат-кмет на Русе на по-миналите местни избори, на които русенските възрождднци се представихме твърде успешно, може би най-успешно в областните градове тогава, имаме съветник в Русе, имаме кмет в кметство, и т.н. А този Дренчев и неговите хора в София въобще не участваха в тези избори, пък на следващите през 2019 г. се издъниха напълно, нито един съветник в столицата, по-малко гласове даже от Десито Иванчева, която учстваше от затвора.
Независимо от това, или поради това, лейтенант Дренчев, секретар на партията, за мое голямо учудване и огромна обида, обяви в медиите, че ме маха, сменя ме, мен във „Възраждане“ – Русе, и на мое място поставя в русенската листа някоя си Ченалова от Стара Загора, не знам защо, и той не знае.
Напуснах огорчен „Възраждане“, Дренчев дойде в Русе, у дома, да ме моли на колене да се върна, бил сбъркал, не съм го бил разбрал, друго искал да каже и т.н. Блокирах го.
Тогава осъзнах що за човек е, що за предател е. Казах на Костадин: „Косьо, днес мен, утре теб“. И така стана.
Сега за случая „Лейтенант Дренчев“.
Първо, лейтенант Дренчев трябваше да бъде изгонен от „Възраждане“ много отдавна. Има хора, които са си токсични сами по себе си, те просто увреждат обстоятелствата, отношенията, идеите, и всичко, около тях.
Ще разберете защо е така от фактите по-долу.
Николай Дренчев е от Добрич, добруджанче, мести се в София, на 18 години отива във ВВУ Долна Митрополия да става летец, учи 6 години, до 1991 г., постъпва като лейтенант в армията, и я напуска само след 1 година, почва частен бизнес, после твърди, че „през 2009 г. е изнудван от ЧЕЗ да построи и да им подари подстанция на стойност 8 млн. лв.“ (Уикипедия), изнудване за 8 милиона!, търси подкрепа от Костадин Костадинов, и я получава, почва и партийна кариера при него, един от многото покрай него, пласира тутакси на високи позиции в партията брат си Димо, той е строител, дограмаджия, Димо става депутат от Перник, пласира жена си Красимира, тя става съветник във Враца, пласира роднини, сватове, приятели, братовчеди, комшии и др.
Успоредно с партийното строителство и с партийното устройване движи бизнеса, печели пари, сам депутатства в три Парламента. Сладка работа, четох някъде, че ако един депутат не спечели за мандата си поне два милиона, значи е или бавно развиващ се ретардант или е идиот.
Наскоро се случи и това, което го предсказах на д-р Костадинов преди 5 години, а и преди няколко дни, при разпрата му в Парламента със смешния дебел Пеевски, тогава му казах, че Шиши има къртици във Възраждане, Шиши сам се издаде в скандала. Знаете какво се случи: преминаване на няколко души от „Възраждане“, начело с лейтенант Шмидт, …о, пардон, бъркам със „Златния телец“, лейтенант Дренчев, скришом, тихомълком, по терлици, към щедрите политически противници, към ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, колабориране с тях, предателство, и шетане по офисите, по бизнес клубовете и из партийните щабове.
После лейтенантът отпочна хулене и оплюване на „Възраждане“ с особената злост на пренебрегван още от детството човек с логопедичен дефект (занемарен ротацизъм, като при Шиши), описана в специализираната психоаналитична литература като компенсаторен механизъм при малоценност и като примитивна психична защита (проекция).
Дренчев започна да провижда собственото си месианство, собствената си уникалност, величие, вижда се ангел с бели крила, национален борец срещу корупцията, също като Пеевски, на 14.02.2024 г. пише сигнал срещу „Възраждане“, и срещу себе си, до Главния прокурор, казва в „Новини 24/7“, че няма кой да го спре „да работи за богатството на народа, за богатството на хората“ (!?), вижда се и се самосъжалява като свят мъченик в концлагер на о-в Белене, сигурно ще пропише и конституция с Пеевски, а благодетелят му Костадинов е един нищо и никакъв загубен „ютубър от Добрич“, Костадинов според лейтенанта още е „честолюбив и побеснял“, и въобще във „Възраждане“ са само „хора, които нямат никакви достойнства“ („Стандарт“), измет значи, и т.н.
Къртиците са долни и опасни!
акад. Петър Иванов
