Преди няколко месеца, в опит да ме изпревари неправилно и с превишена скорост малко след караулката на Владая в посока София, шофьор на джип ме удари, изхвърли ме от лентата и избяга. Настигнах го на войнишкия паметник. Слязох от колата с тежко предчувствие, че ще трябва да се бия с мутра или уонаби мутра. Оказа се 68-годишен лекар, чиято съпруга се нахвърли върху мен с обвинения, че аз съм предизвикал ПТП-о, а когато повиках КАТ, обвини мен и тях, че се познаваме и сме в комбина срещу мъжа й.
Така или иначе, след като установиха безусловно вината на лекаря и преди да разменим застрахователна информация, катаджиите ме попитаха дали искам да му се пише акт. Изумен, попитах дали отговорът не е очевиден. Не е, господине, каза единият. Ние сме медиатори. Тук сме, за да разрешим конфликта между вас. Вие решавате дали той да бъде санкциониран или не. Гръм да бе паднал, нямаше да ме стресне толкова, колкото това очевидно отстъпление на държавата от функциите й.
Снощи бивш футболист, съден за черно тото, е убил две момичета на 22 и 26 години с джипа си. Карал е бясно по“Черни връх“ и е избягал от местопроизшествието, не много далеч от кръстовището, на което беше убит Милен Цветков. В колата му са открити синя полицейска лампа и две стоппалки. Номерата са фалшиви, германски, а самият той е с отнета швейцарска книжка и над 50 нарушения. Обявен е за общонационално издирване. Вероятно когато бъде заловен или се предаде, с него ще разговарят медиатори и ще му предложат какво наказание да си избере.
България е страната на узаконеното беззаконие, на нормализираната до баналност корупция, на хроничната гражданска безотговорност и безразличие. На всеки пример за обратното има по сто примера в подкрепа на това твърдение. Властта бие журналисти, но не смее да пипне убийците по пътищата, смело залавя 0,5 грама марихуана, но пропуска кервани контрабанда през „Капитан Андреево“, гони дядовци, натоварили бричките си със зарзават за пазара, но не може да се справи с уличните гонки, които тероризират нощна София. Сигурен съм, че този мой изблик ще бъде критикуван като емоционален и популистки, но това слабо ме интересува. Предпочитам да се карам с рафинираните умове във Фб, отколкото да ме помете някой троглодит със стоппалка в колата и усещане за тотална ненаказуемост. А вий, вий сте идиоти че живеете с всичко това.
