Ще завърша присъствието си днес във Фейса със спомен за един жив Ален Делон, който познавах.
Съседското момче, по-голямо от мен, осиновен, всички го наричаха копеле. Осиновителите се случиха недобри и той бързо отиде в ТВУ, после в затвора.
Красив като артиста, когато излезе от тюрмата.
Малките момиченца почти бяхме готови да се влюбим в него.
Поради правилно възпитание не се случи.
Да, той беше точно като него, като Ален Делон – копие от филмите: висок, хубава глава, очи и много добър, да, не беше престъпник.
Лоша съдба.
Ама затворник – Данчо Пощура.
….Мина ми времето, когато го гледахме като толкова хубаво момче, нищо че беше лош.
Красотата не е виновна.
Той се ожени, а нещо не му се получаваше с жената – караха се, биеха се. Съседи, а мама не беше безразлична към този квартален красавец Ален Делон – така му викахме, момиченцата.
На мама й писна от скандалите и го попита, какво искаш Данчо?
Той й каза, че иска да намери своите корени, откъде е, не иска да бъде вечното копеле.
Мама беше голяма жена, ядоса се и и поиска какви документи има.
Навърза всичко, а бе обикновена шивачка, и го заведе в родното му село – някъде в Трънско.
Хвана го за ушите, той имаше кола, щото се бе оженил за заможна селянка, и го отведе в родното му село при баща му.
Мама го откри и се оказа, че не „копеле“, но като се ражда майка му умира и бащата не може да го гледа и затова го дава за осиновяване – за жалост на лоши хора.
Когато отиват в селото и намират бащата, мама му казва, ти това момче знаеш ли кое е? Онзи клет мъж се изправил от някакъв дънер, на който е седнал, завъртял се и попитал: „Това да не е мой Йордан?“ И започнал да се върти объркан, а мама да плаче и Данчо също. Защото пред бащата е стоял неговият Йордан – дете, изоставено по принуда.
Оказа се, че има брат – милиционер в Перник.
След срещата дават адреса на брата в Перник и мама завежда Данчо. Братът, естесвено, милиционер, иска доказателства, получава ги. Прегръдки.
А после Данчо казал на мама – толкова милиционери са ме били, че сигурно и брат ми е бил сред тях.
Не ме питайте после какво се случи с този латиносериал? Данчо умря от сърдечен удор на 30 години, винаги е бил болен от сърце и ние го знаехме. А в родното му село се е говорело, че е осиновен в СССР и бил с две сърца – на това място мама е ревала неистово, защото знаеше, че той няма дори едно сърце.
Когато мама ми разказа как е намерила бащата на Данчо аз също ревах.
И сега…
Особено днес, защото Данчо бе красив като Ален Делон.
Умря млад, не можа да се зарадва, че има баща и брат, и не е копеле.
Е, заради такива истории не се подигравам на хората, които гледат филмите сериали, или все едно какви – те са част от живота ни.
И един Данчо от махалата – от живота.
Ален Делон бе повод да си спомня за Данчо Пащура.
Никой друг, освен мен…
Зоя Деянова
