06.01.2025
472337217_1273968060519585_8353808140582180236_n

България не функционира, бели петна върлуват в пияндурската наша глава, улиците пустеят, в очите блестят следи от плюскане, телевизионни плахи програми и мобилни телефони. В очите няма заря, има сажди от отминали безсмислия. Празнуваме Бог и Новата година с цвърчене на прасенца, бъклици и лентяйство. Пълни автомобили, пълни хотели, пълни маси и то единствено защото един астономически ден се е сменил с друг. Срам ме е, че измежду оплакванията за труден живот, за недостиг и прочие, се промъква луксът да се почива близо две седмици. Да се слеят коледните празненства с новогодишните и после с именните дни. Това е икономическо и морално дезертьорство, не празнуване. Коварството на лакомията, прелюбодеянието /макар и с пържоли/, мързела, незачитане на ангажимента ни да сме дисциплинирани и работещи ме обижда.

Парализирането на цяла една страна, подчинена на празненствата си, на мнимите си празненства, защото всеки нормален би се задоволил да празнува два дни от едното и два дни от другото. Какви са тези кервани по зимни курорти и „износ на българско щастие“ по далечни дестинации. Срам ме е. Не защото хората не заслужават наслада и радост, но защото това е прекалено и както казах, не импонира на нашенското мрънкане и недоволство. Скалъпените снимки от семейно щастие, нагласените трапези, онлайн възторзите, ме карат да повърна щедро върху лаптопа.

Аз лично празнувах семпло, без желание да отдавам емоциите и финансите си на скъпи ресторанти или безсмислени украси. Вместо да замина да празнувам в Лондон, подарих сумата, определена за самолетен билет на приятел в нужда. И в душата ми беше истински празник. Не преядох, не препих и на Новата година хич не и пука с какво съм вечерял и закусвал при появата и. Знам, че ще бъде една чудесна 2025, но това чувство не дойде от пълния хладилник, нито от камарите боклуци и тресене пред/над печката. София мирише на кисело зеле, културата ни също. София е празна до Йордановден. Душите ви също

от Евгени Минчев