Дрескодът No leather, no feather е напълно и вовеки забранен за абитуриентите
Не приляга на фукарията и манталитета ни абитуриентският шик
Едва си поемам дъх – предстоят абитуриентските балове, а тафтата, коприната, перата и бюстиетата все недостигат. Или поне така ми се струва, защото как да достигат, ако 97 процента се обличат като булки от Анадола. Мъжете пък – един неудобен разкрач между скучните сиви костюми, избрани от мама, до нахаканите комбинации от бели спортни обувки и шантави сака, които няма да облекат повече.
Задължително е обаче следното предупреждение, с което нито един випуск се съобразява. Дрескодът No leather no feather е напълно и вовеки забранен за абитуриентите. В превод това означава, че никакви облекла от кожа и с пера не бива да присъстват в гардероба ви преди, по време и след абитуриентските балове.
Не го гледайте Киркоров, там човек може да си помисли, че без кожа, златни сака и брошки не би могъл да извади глас. Българската модна действителност изобщо не допуска лъскавата естетика, за която лимузините трето поколение и дупките от 1990 година не са подходяща компания.
Този евтин шик прави нещата помпозни и може би снимките – запомнящи се. Но преупотребата на лъскаво с виковете и отброяванията на завършилите е сцена от абсурден сериал, чиито режисьор все още остава неизвестен. Дали „сценаристът“ на тази модна гюрюлтия не е самият Живот, ограничил в мисленето им майки, лели, етърви, приятелки и примери, залоясали от времето. Животът, който дава такива огромни възможности а всъщност ограничава само една малка част от планетата – България.
Приятелите ми, чужденци, са изненадани и често си мислят, че се снимат индийски продукции, а абитуриентите са платена масовка. Не, санким, масови са, но не са масовка. И се дивят приятелите ми как родителите подаряват изкуствени гърди на отрочетата си по повод завършването. И това ме кара да се чувствам и аз чужденец в родината си, защото и аз не разбирам как става това и приляга ли на фукарията и манталитета ни.
Силиконовите устни отдавна са изпреварили лицата на притежателките си. Носовете на кавалерите им обаче ровят в пътната настилка. Уж българинът е курназ, ама като се облече официално изпъкват балканските му несъвършенства. Спокойно – след първата бутилка се качва на масата, а от движенията му може да се поучи всяка кючекиня.
Други мъже, за които не бих потвърдил, че са мъже, се курдисват в огнени сака и впити ластични панталони. Малки наперени петлета, които дори не можеш да сготвиш с вино, защото ще го изпият, докато цвърчат в тенджерата.
Искам като Моканина да извикам „Колко мъка има по този свят, Боже“, но си давам шанс за промяна поне тази година. Да, де, ама и последните доста години така се надявах. Поне си купете нещо, което да носите и по друг повод, скъпи деца. Нещо, което да съчетаете с обич и спомен от бала си. Но ще бъдете ли щастливи като показвате абитуриентския си Инстаграм на децата си, които вероятно ще гледат с насмешка. Мами и тати от Боливуд – България.
Евгени Минчев
