Господин Динков, здравейте! Какво ново при Вас?
– Здравейте! Новото при мен е втората ми изложба и първа в България. Направлението е „наивно изкуство”. Всъщност, първата също бе в това направление, или по-скоро да го наречем „течение”, която бе представена в Баку, столицата на Азербайджан. „Наивното изкуство” е основано от Анри Русо, по-известен като Митничаря Русо. Самият Русо не е предполагал, че става „основател” на нов стил в изобразителното изкуство, но благодарение на Пикасо, неговото име се свързва именно с това.
2. Намирате се в интересен етап от творческия си път, доста цветен. Какво Ви вдъхнови, за да пренасочите творческата си енергия в тази посока?
– Винаги съм рисувал, още от дете. В ученическите ми години печелех всички конкурси и съответно награди по рисуване в училище, чак до завършването ми на гимназията. Кандидатствах един път и в Художествената академия, но не ме приеха. По онова време там се влизаше изключително трудно. Не проявих упоритост и не кандидатствах втори път. По-късно имах възможността да уча в частното художествено училище „Гахраманов” в Баку, в курса на един от големите азербайджански художници Зохраб Кабаров. Тоест, винаги съм имал това вдъхновение, което е прекрасно, поне според мен.
2. 3. Бихте ли разказал как се случва появата на една картина, тя е плод на моментно вдъхновение, резултат на съзерцания, на преживявания?
– Моето лично мнение е това, че една картина няма почти нищо общо с появата на едно стихотворение, примерно, или със създаването на музикално произведение. Според мен, рисуването е един твърде специфичен процес, тъй като се изразява освен визуално, но и в материална форма. Така произведенията се превръщат и в „предмети“, някои от които са вечни. Запазени са произведения на изобразителното изкуство от поне 6 хилядолетия, докато от музиката едва от последните хиляда и петстотин години.
4. Имало ли е случай, в който Ваша картина да е родена от вдъхновението Ви от друго изкуство, от музика, от стих?
– Вашият въпрос е пряко свързан с това, което отговорих по-горе. Не, няма връзка между тях, поне при мен. В историята на изкуството виждаме много велики художници, които са изумителни и сякаш недостижими, но лично аз никъде не съм забелязал пряка връзка между изобразителното изкуство с поезията и музиката. Разбира се, вероятно някъде такава и съществува, но поне при големите художници това не е изявено, не се вижда. Изобразителното изкуство, което в своето великолепие е внушително, също така е и форма на „видима материалност”, за разлика от литературата и музиката.
5. Зная, че изпитвате огромно уважение към творчеството на Христо Фотев, дали има Ваша картина, която да е създадена от някой негов стих или бихте приел предизвикателството да създадете такава?
– Изключително се възхищавам на поезията на Христо Фотев, но картина по негов стих едва ли е възможна, поне аз не мога да си го представя. Може да се опита, но ми се струва невъзможно. Подобно би било и със стиховете на други големи поети, български или световни. Дано да греша и някой ден да видим и такива картини, вдъхновени от стиховете на поетите, както и обратното – поезия, вдъхновена от картини. Аз не се наемам да нарисувам подобни картини, поне засега.
6. Вие сте не само художник, но също така писател, а и общественик с позиция по случващото се у нас и в света. В преломните времена, в които живеем, може ли да се каже, че творчеството е онази искра, която ще запали и държи жива Светлината в общественото съзнание, ще помогне за неговата трансформация? Точно от едно от интервютата ни се сещам каква роля е изиграл Вазов в онези, отново поредни преломни години за България, как е бил търсен, очакван от хората, като частица въздух за обновление, насърчени и надежда. Може ли да кажем, че към момента българите са готови за своя Ренесанс?
– Да, според мен, изкуството неизбежно ще поддържа Светлината и Духа на хората. То и затова е сътворено от Бог. За разлика от големите писатели, художниците не са особено изявени общественици и политически ангажирани. Писателите принципно са и политически активни, сред тях се открояват известни обществени дейци. Художниците са по-изолирани, по-индивидуални, някак си по-затворени в себе си. Разбира се, в това няма нищо странно, тъй като изобразителното изкуство изисква повече уединение, повече самота, тишина и физическа работа.
7. Да се върнем на колекцията Ви. Има ли си име тя? Има ли картини, които са Ви любими, за които бихте искал да ни разкажете повече?
– Най-общо, картините, които съм представил, носят наименованието „наивно изкуство”. Изложбата няма конкретно име, нямам и любими картини. Никога не съм се замислял за това, но може би е дошло време да измисля и имена.
8. Как бихте искал да бъдат възприемани картините Ви?
– Бих искал да радват хората, да създават едно добро цветно настроение, добронамереност и спокойствие. Ето защо никога не съм рисувал мрачни тонове, изтерзани лица, батални сцени, страховити ситуации, негативни етюди и подобни.
9.Имате ли любими художници? А свои учители?
– Любимите ми художници са много. Не бих искал да споменавам имена на български художници, защото мога да пропусна някого. Безспорно, имаме много големи художници. От световните – Ел Греко, Мане, Реноар, Моне, Климт, Ротко, Пикасо, Модилиани…твърде много са и все невероятни художници, за да ги спомена всички.
10. Какво бихте искал да почувстват хората, които ще посетят галерията, в която е изложена Ваша изложба? Как бихте искал да бъдат възприети? Дали бихте казал адреса на галерията и времето, по което всеки, който желае може да се докосне до творчеството Ви?
– Бих искал хората да останат с добро настроение, а цветовете и формите да превърнат атмосферата в усещане на искрена добронамереност и любов към живота и всичко живо, сътворено от Бог. Галерията се намира в София, ул. „Раковска” 205. Името й е „Алтариум”.
1. Какви са бъдещите Ви творчески планове? Накъде предстои да потече творческата Ви енергия? Възможно ли е скоро да ни зарадвате с произведение, продукт не на четката, а на перото Ви?
– В момента завършвам три книги, които през последните години уж „завършвам” и все не успявам. Но това е естествено, когато се пишат три книги едновременно. За мен писането на няколко книги едновременно е полезно, за да се избегне прекомерната фиксация върху една тема, върху един сюжет. От друга страна е твърде „трудоемко”. Надявам се, че поне една от книгите ще успея да завърша до края на годината.
12. Какво мислите за момента, в който се намира страната ни? Познавате историята ни, познавате реалността ни. Накъде вървим, господин Динков? Вярна ли е посоката?
– Според мен, никога в българската история не е имало по-тежка ситуация от тази, в която се намираме в момента. Мисля, че има сериозен разпад на държавността, на ценностите, на всичко онова, което по някакъв начин е крепило България през последните повече от 1300 години. Основен проблем днес е демографската криза, която е всъщност катастрофа. Аз поне не зная в световната история да има държава, която в мирно време да се е лишила от близо 25% от населението си. Дори по време на войни, воюващите страни не са губили толкова ужасяващо много. България постигна този изключително тъжен „рекорд” в мирно време. Това е най-тъжното и притеснително, поне според мен. България е имала вече два разпада на държавността – през втората половина на IX и първата половина на XIV-ти век. Първият разпад е свързан с инвазията на Киевска Рус и Византия (Източна римска империя), вторият е свързан с Големия европейски глад и трите тежки чумни епидемии, унищожили близо 60% от човешката популация на континента. За съжаление обаче, трият разпад е свързан с „вътрешни фактори” – безотговорност, липса на солидарност, на емпатия и на воля. Много дълга и тъжна тема…
2. Благодаря Ви за отделеното време, бъдете Благословен и с Бог напред! Което сега ме подсеща, за да Ви питам има ли художникът по време на творческия процес онази трансцендентална настройка, която е аналогична с духовния екстаз на вярващите в Бог?
– Дали вярваме в Бог, или не, така или иначе всичко е Негова воля и промисъл. Следователно, неизбежно е в творческите процеси да има пряка връзка с трансцендентното.
3. И накрая, може ли да ни кажете сентенция, която Ви е любима и посредством, която в трудни моменти човек се връща към себе си, към Вярата и Надеждата за едно по – добро утре?
– – Бих споменал две мисли на баща ми, написани отдавна в негови книги: „Никоя победа не връща мъртвите” и „Поезията е вдовицата на живота”.
Интервю на Златина Кралева, адвокат от Бургаската адвокатска колегия, общественик, радетел за силно развито гражданско общество
