На 23 юни американска ракета ATACMS се взриви над плаж в Крим, има убити и над 150 ранени мирни граждани. Както е добре известно, украински военнослужещи не биха могли да изстрелят и насочат към дадени цели такива модерни и сложни оръжия. Само американските военни могат да го извършат, пише Робърт Кенеди-младши, кандидатът за президент на САЩ.
По този повод в страницата му в социалната мрежа X (Twitter) четем: „Думата, която описва това, е тероризъм… акт на война от страна на САЩ срещу руски цивилни“. И призовава онези, „които управляват отслабения президент на САЩ Джо Байдън“, да бъдат спрени, тъй като техните действия са безотговорни и безразсъдни.
Не само той е американецът, който дава такива оценки на случилото се и отправя същите призиви. Комплекс от причини подтикват, някои дори заставят Вашингтон да прибягва към такива остри форми на удари срещу мощната ядрена сила Русия. Водеща е печалбата от войните, от тази конкретно. Въобще капитализмът се влияе само от силата и печалбата от прилагането ѝ.
Войните най-често се водят за територии и ресурси. Русия има в изобилие и двете. През последните три столетия особено често Великобритания ги организира и нерядко пряко участва. След ВСВ тези инициативи се предвождат повече от САЩ. Както е в случая в Украйна.
Където руски хора убиват руски хора, православни убиват православни, а и Европа търпи едновременно няколко големи загуби. Значи ще продължаваме да наливаме гориво в огъня, защото сме далеч от него и имаме големи ползи, също няколко накуп! Е, загуби имаме също, но си мисли, че са поносими и възстановими. Заблуда, но как да се откажеш от нея!
Казано е отдавна от Маркс: „Щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост, при осигурени 10% се активизира, при 20% се оживява, при 50% е готов да си строши и главата, при 100% да потъпче всякакви човешки закони, при 300% няма престъпление, което не е готов да извърши, дори при риск да увисне на бесилото.“ Проверено е многократно в световната история.
Важи с пълна сила и за пропуснати ползи, и особено за избягване на загуби. Придобила, подчинила или склонила поне към временно добросъседство Украйна, Русия става непреодолима в обозримото бъдеще свърхсила. Особено озлобена срещу САЩ и Лондон, сприятелена с почти всичките им недоброжелатели.
Случва се войната да е и страхливо бягство от силно нежелателния мир. Без нанасяне на т. нар. и безмерно желаното стратегическо поражение на Русия, запазването на световната хегемония на САЩ основателно се привижда там като невъзможно. Не само Русия и Китай, много са озлобените да си връщат на англо-американците за грабежа, насилието, а някъде и за геноцида в миналото.
Загубите тогава май ще надхвърлят онези 300%. Трепет, страх и ужас! Затова не е изненада, че в острия сблъсък в Украйна, където с Русия воюва с НАТО и още по-точно със САЩ, се засилват наред с другите подривни мероприятия и терористическите операции.
Войни ще има, докато някой може да печели от тях. И ще се използват в тях най-силните човешки качества, за да се вършат най-гнусните дела.
На 22. 3. т. г. в „Крокус Сити Хол“ край Москва беше извършен терористичен акт от таджикски ислямисти. Руски официални лица и представители на тайните служби посочиха като поръчители и вероятни помагачи украинското военно разузнаване. Което не веднъж е заявявало, че е готово да извършва подобни дейности.
Неотдавна шефът им Буданов самоуверено пак напомни на Москва да очаква подобни изненади. Ако изходът от войната можеше да се предвиди, може би въобще нямаше да има войни…
Пак на 23 юни дагестански терористи-уахабити нападнаха в Дербент християнска църква и синагога, както и синагога в Махачкала, също и пост на Пътната полиция. Общо загиналите са 21, зверски е убит християнският свещеник, опожарени са синагогите.
Денят е много важен християнски, но и еврейски празник. За едните е Денят на Свети Дух и началото на църковната епоха. За евреите е известен в Стария Завет като Празника на Седмиците. Очевидно е избран неслучайно.
В турския Aydinlik Gazetes четем: „Когато САЩ изпаднат в отчаяние, тръгват по един и същ път: отначало въвеждат икономически санкции, после провокират икономическа криза, претърпят ли неуспех – опитват да предизвикат вътрешен хаос, извършвайки терористични актове. Това е американска класика, позната в цял свят. Терор и САЩ отделно не съществуват.“
Авторът на дописката Исмет Йозчелик обяснява и теракта в Дагестан: „Разчитат да предизвикат вътрешни безредици в Русия, да провокират мюсюлманско-християнски конфликт… Да настроят войниците на фронта едни срещу други… Подобна атака имаше в Истанбул срещу църквата „Санта-Мария“, също и нападение срещу синагогата, което все пак беше предотвратено.“
Подписаните споразумения на Русия със Северна Корея явно са предизвикали гнева на Вашингтон. Изненадващо за тях се оказаха срещу обединени три ядрени държави. Към Москва частично беше привлечен Виетнам, това също е повод за силно недоволство. Същевременно в европейския Запад протичат направо тектонични социални процеси.
Ето, президентът Макрон плаши французите с гражданска война. В подкаста „Generation Do It Yourself“ обяснява, че крайно десните като „Националното обединение“ дамгосват хората според тяхната религия и произход, а лявата „Непокорена Франция“ чрез своята „форма на комунитаризъм“ също разкъсва обществото. Не само там е такава картинката.
От друга страна Киев, както и Израел, чрез терористични нападения по мирни селища и жители шантажират Вашингтон час по-скоро да вкара сили на НАТО срещу руските войски. Иначе украинските войски губят, въпреки огромните количества помощи от Запада. Предвид големите трудности с мобилизацията, Украйна все повече се превръща в концлагер.
Украинците, които биха могли да воюват или поне да протестират, повечето отдавна избягаха в чужбина.
Американският военен експерт и геополитически анализатор Брайън Берлетич казва, че „въоръжените сили на Украйна съвсем умишлено нанасят удари по цивилни цели поради безсилието си на бойното поле. Опитват се да въздействат психологически и политически и да предизвикат реакция от Русия. Причината да правят това е, че са отчаяни.“
В Русия върви огромна трансформация в икономиката и обществото, в политическия и духовен живот. Руските елити все още са силно разединени каква е целта на държавата в ескалиращия опасен сблъсък с англо-американците, със Запада. Дали само да оцелеят в глуха отбрана, дали да търсят някакви компромиси, дали да вървят към победа с всички средства.
Все повече симптоми има, че надделяват привържениците на последния подход.
У нас политическите партии с реално влияние не желаят да управляват, да взимат отговорни и болезнени решения по време на световна война. Не желаят обаче и да се пръждосат, както ги посъветва виден политолог. Временният премиер Главчев да си носи самара!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
