Гръмотевични бури разтърсват театралния ни хоризонт. Едни театри – като в Смолян и Разград – се оказаха управлявани от артистични мошеници. Раздавали фиктивни служби и прибрали кой милион, кой – половин. Други – като от народния театър „Иван Вазов“ гледат по-нашироко – изглежда там смятат, че е модно и евроатлантическо да се подиграваш с България и бързат да изпъкнат.
Спираме се на това безобразие, защото тук пораженията са много по-големи от обикновената кражба в Смолян и Разград. Постановката “Оръжията и човекът “ на Бърнард Шоу, която се репетира в момента, е замислена да ни унизи в собствените ни очи, да ни принуди да се срамуваме от миналото си и да ни накара да ръкопляскаме на подигравките с нашия народ. Пиесата е поръчкова, писана от Шоу в края на 19 век. Бълвоч без художествени достойнства, която трябва да забавлява благопристойните милейдита с това колко прости, назадничави и нечистоплътни са българите.
Защо е писана ли? По онова време в Англия са бесни, че след Съединението и победите ни в Сръбско-българската война България тръгва напред с неподозирани темпове. Това е времето на Стамболов, когато в Лондон е ясно, че връщане към робството е невъзможно. Англия е противник на българската свобода – първо, защото страната е изтръгната от оковите на протежето ѝ – султанска Турция и второ, защото това е сторено от Русия. Шоу подхваща тези настроения и за да възбуди презрението на британското висше общество към нас ни представя като варварски, нечистоплътен, впиянчен, страхлив и прост народ. Как е разбрал какви сме, като не е идвал никога в България? Не ни познава, няма данни да се е познавал с българи, да е общувал с тях. Всичко е измишльотина, сглобена с политическа цел – да злепоставя и обижда българите. Като не могат да ни унищожат, поне да ни унижат.
Пиесата не остава без ефект. Повлиян вероятно от нея, известният българомразец Уинстън Чърчил почва да ни се подиграва, че си честитим банята. Това става на Парижката мирна конференция през 1946 г. Така е сър, му отговаря един нахакан наш преводач, но докато ние си честитим банята, вие си честитите когато спите с жените си. Няма данни за реакцията на Чърчил.
Не знаем и дали забележката на преводача е свързана с Шоу. За него е известно, че се жени на 42-год. възраст за някоя си Шарлоте Таунсенд и младоженците подписват предбрачен договор. В него изрично се предвижда пълен отказ от сексуална близост между съпрузите. Бракът на семейство Шоу трае 45 години без да бъде консумиран. Британски порядки, родили глупост като „Оръжията и човекът“.
През 1924 г. виенският Бургтеатър се готви да представи пиесата. Когато разбират, българските студенти в Австрия така протестират и освиркват артистите, че провалят постановката, тя пада от репертоара. Същото правят и нашите студенти в Берлин. Сега пак българските студенти и младежи организират съпротивата срещу гаврата. Две организации призовават на масов протест пред Народния театър на 7 ноември от 18.45 с очевидното намерение да провалят премиерата.
В студиото на „Не се страхувай“ сега е Михаил Анастасов от УНСС, който със свои другари пусна петиция срещу постановката. Добър вечер! Колко подписа събрахте досега?
МИХАИЛ АНАСТАСОВ: За седмица събрахме над 500 подписа, вече гонят 550, като в условията на тежка апатия в нашето общество смятаме, че петицията върви добре. Още повече, че ние не сме някакви известни личности. Вярвам, че с времето подписите ще нараснат.
В. ВАСИЛЕВ: Какво ви накара да пуснете тази петиция?
М. АНАСТАСОВ: Първо, съдържанието на пиесата. Предварително ще кажа на хората, които казват, тези не са се запознали с пиесата и не знаят за какво става въпрос – много внимателно сме прочели пиесата няколко пъти и съдържанието й ни накара да действаме и да я спрем. Освен това, както вие казахте, обявихме и масов протест и тази инициатива се радва на доста голяма популярност сред обществото. Медиите започнаха масово да го споделят и смятам, че ще постигне голям успех.
В. ВАСИЛЕВ: На 7 ноември от 18. 45 пред Народния театър е протестът, нали? Не е ли много странно, че в пиесата се ругае българската армия, българския офицер, българския войник, а в някои държави да ругаеш така армията е подсъдно. А тук, като че ли, никакво внимание не обръщат, особено от Министерство на отбраната, което е на същия площад с Народния театър. Как може такова нещо?
М. АНАСТАСОВ: Джон Малкович, който е съвременния режисьор на пиесата си, е типичният глобалист, либерал и няма нищо изненадващо, че нашите либерали го подкрепят. Между другото, интересен е неговият произход, той е със сърбо-хърватски произход. Датите, на които е се играе пиесата у нас също са много знакови. На 7 ноември, когато ще е премиерата – на тази дата, по стар стил, България печели битката при Сливница. Втората дата, на която ще се играе пиесата е 8 ноември – тогава е денят на Западните покрайнини, а на 27-ми ноември, когато ще се играе за трети път – на тази дата през 1919 г. е подписан Ньойският договор. Аз лично в толкова съвпадения не вярвам и смятам, че това се прави умишлено с цел да ни унижи още повече.
В. ВАСИЛЕВ: Какво ще направите, ако на петицията не обърнат внимание? Вие казахте, ще има протест масов протест пред Народния театър – на студенти или въобще на граждани?
М. АНАСТАСОВ: На граждани, като изрично сме казали в обявяването на протеста в социалните мрежи, че на него се забраняват всякакви организационни и партийни символи. Чисто граждански протест. Ще гледаме да обединим хора с всякакви политически възгледи. Протестът се организира от моята неформална младежка организация ВЗРО „Въртоп“ и „Куберов воин“ на Димитър Панчев, който е родственик на големия български писател Димитър Талев.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 7 октомври 2024 г. по Евроком )
