„Току-що изгледах видео с речта на Костадин Костадинов, произнесена днес от трибуната на НС в чест на Априлското въстание. Няма какво да си кривим душите – великолепно слово, изречено от роден оратор. Костадин Костадинов е единственият депутат и лидер на партия, който може да говори смислено, пламенно и граматически правилно от прима виста – сред цялата неграмотна лумпенска гмеж, навъргаляла се в креслата в парламентарната зала.
Докато той говореше за апостолите на Април 1876 г., операторът спираше окото на камерата върху отделни „слушатели“. Карадайъ демонстративно присмехулно и дори гавраджийски, бе вирнал глава настрана – с вид „не ми пука“, че сте се бунтували и освобождавали от робство, щом сега пак сте роби. Ясно показваше, че България не му е ни „велика“, ни малка „родина“ – не му е никаква. Данчо Ментата също си бе лепнал подигравателно изражение, като слуга, който имитира във всичко агата си. Лекето Николчо Минчев цинично броеше лампите по тавана и чакаше досадата да приключи. Боко Банкянски се бе проснал напряко върху банката – като в леглото до нощното шкафче с пачките и кюлчетата. Огромната му каменна кратуна с мътен, празен поглед на скучаещ престъпник, мудно – като на добиче – се поклащаше насам-натам. Бе ясно – през дедовия му е за България и българите. Той е зает с оцеляването си. Всичко останало да мре.
Костадин свърши речта си с „Да живее България!“ Групата на Възраждане самотно изръкопляска. Камерата даде в едър план ПП – Подмяната. Те равнодушно седяха в стиловете си. Не им дремеше за тъпата България. Не си правеха труда да ръкопляскат в нейна чест.
Залата бе пълна с мъртъвци.“
„Мъртъвци! Тлъсти мърши! Биомаса! С безжизнени лица, с кухи орбити. Без очи. Не мога да ги нарека „скотове“, защото животните изразяват много повече човечност и духовност. Просто една камара трупове. Палачи на Отечеството. Ако бяха живели във времената на Априлския бунт, щяха да колят, бесят и набучват на кол въстаниците. Щяха да търкалят главите им по калдъръма.
Гласуваха си да почиват в чест на Рамазан Байрама. Султан им трябва на тях! Султан, а не България!
А, щях да забравя – Ленче Общата си взе сбогом с парламента ( но не и с парламентаризма ). Сцената бе сърцераздирателна.“
Милена Върбанова
