“Първоначално си мислех, че просто ще ми чупят носа, но впоследствие разбрах, че това е уникален спорт, това е моят спорт“.
Милена посещава тренировките тайно, без знанието на баща си, защото той е категорично против.
По преценка на треньора си, тя много бързо започва да се състезава в аматьорски турнири.
“Той ми каза: „Бърза си, технична си, имаш талант, играй!“. Аз не се и поколебах”. Още на първото състезание, на което отива в Пловдив, Милена става републикански шампион в аматьорската лига. 
“Не го очаквах, не вярвах, че това е истина. Треньорът ми каза: “Виждаш ли? Можеш!”.
Впоследствие и баща ѝ разбира, но след като научава за победите, решава, че няма да я спира от тренировките, само я пита дали си заслужава.
“Аз му казах, че си струва, защото това за мен вече не е хоби, любов е!”.
Въпреки победите и добрата форма, в която се намира, тя не е приета в националния отбор.
“От ромски произход съм, и макар че нямаше кой да ме бие в България, не ме приеха в националния отбор. Видях, че почти всички ми обърнаха гръб и реших да пробвам с друга стъпка, реших да се пробвам в профи бокса”. Чрез познат на познат я свързват с мениджър, който започва да ѝ урежда мачове.
“Първият ми мач в профи бокса беше с една българка в Несебър. Тя имаше много повече опит от мен на професионалния ринг, беше играла с едни от най-добрите. Аз нямах този опит, освен това аматьорският бокс нямаше нищо общо с професионалния. Въпреки това я победих по точки. От там нататък нещата потръгнаха. Мениджърът ми започна да ми урежда мачове и извън България”.
Въпреки че няма подкрепа отникъде, тренира сама, изпитва финансови затруднения и разчита само на мениджъра си, Милена започва с победа след победа и на ринга извън България.
„Всички затруднения, които изпитвах не ме събориха, защото аз вярвам в себе си и знам, че мога. Имах успехи, имах победи. Човек се бори в живота, както и на ринга, това е една борба и нямаш право да се отказваш. Докато на ринга имаме няколко минути, за да вземем победата, в живота борбата продължава цял живот. За един спортист е трудно да се издържа сам. Не се срамувам да споделя, че за да посрещна всичките си нужди, откато живея в Германия, работя като чистачка. Чистя офиси и училища”.
Въпреки че работи неуморно, Милена не се отказва от тренировките.“Стига да има желание, човек намира начин. Макар и трудно и изморително, когато искаш да преминеш на друго стъпало, намираш време за всичко”.“И въпреки всички тези трудности, през които минавам, не съжалявам за нищо. Спортът ти дава смисъл, смисъл да продължиш, да не спираш и да се гордееш със самия себе си“.
В момента Милена се готви за нова битка, която ще се проведе на 30-и декември в Чехия. Това са боксови срещи, които се играят за титла или за рейтинг. Нашата боксьорка ще играе за рейтинг.
Тя споделя, че приятелите ѝ в България са били много против да се занимава с профи бокс, защото в нейно лице виждали световен шампион. В момента тренира сама, защото не намира подходящия треньор.
“Това, което искам от един треньор, е не да ме учи. Искам, когато вляза в залата, да ми подсказваш, да ми даваш гръб и насоки, да ми даваш от силата си. Причината да нямам треньор до себе си в момента е в мен самата, защото искам прекалено много от тях. Искам като вляза в залата, да изляза напикана от тренировка”.На тези, които сега са открили любовта към спорта и имат амбицията да се развиват по-професионално, Милена казва: “Съветвам ви да не вярвате на никого, освен на себе си. Правете това, което обичате, не се вслушвайте в хората за това може или не може. Правете всичко с желание, вярвайте, че можете”.
Три победи на ринга делят Милена от възможността да влезе в борбата за световната титла.
На прага на новата година, боксьорката си пожелава на първо място да е жива и здрава и да се върне в България с победа.
“На вашите читатели пожелавам да изпратят старата година с усмивка, любов и вяра, за да може новата година да дойде с много повече”.
Констанца Илиева
https://frognews.bg/
