Същинският празник – денят, след който светлината отново нараства, вече отмина. В този смисъл – кръговратът започна своя нов ход и можем да кажем, че старото е “накладено”, за да се съхрани в паметта ни, а с Рождеството – вече сме “стъпили” в новите дни. Дни, в които с усмивка и ведро да погледнем напред.
В нов кръговрат сме, а ако е останало нещо за отбелязване и зачитане – това е онзи миг, в който ще започнем да се отдалечаваме от Слънцето (тази година ще настъпи около 02.01.)
Но понеже е важно да останем в “прехласа”, в който битуваме – позволено, а даже наложено е – да отбележим още един “празник”
Денят, който ще открои края на старото и началото на новото данъчно бреме.
По същество – това представлява “празника” 31.12.
Счетоводна отметка, а още по-точно е да се рече – затваряне на поредната брънка от синджира, към който приковани се раждаме, работим и мрем.
Още по-образно е 01.01 да си го представим като мига, в който на един роб е позволено да остави тежкия камък, да обърше потно чело с ръка, а после да се наведе и още по-усърдно да заситни напред.
Разбирам, че мнението ми е малко различно и много встрани от обичайните поздрави, но не е зле да си дадем сметка, че е именно тъй.
А е тъй, защото сами сме се врекли в такъв начин на биване. По сизифовски бутаме камъка, без да роптаем, защото толкова сме навикнали, че това е вече част от природата ни.
Бутаме камъка, но за разлика от робите в миналото, които са го правили за къшея хляб, ние дори този къшей не чакаме в отплата. Бутаме, за да добием правото САМИ да си го купим. Уж, според – колко усърдно сме бутали…
Но и това даже не е съвсем тъй.
Весело посрещане на новата счетоводна отметка и щастливо пребиваване в новата брънчица пожелавам.
“Съмва” се и няма да бъде още дълго така!
🙂
Христо Христов
