Със Сирия вече е свършено. Останалите да се приготвят…
Най-сюрреалистичното нещо от падането на Сирия е радостта на местните жители, които се събират на тълпи, и по отработен сменарий радостно събарят паметниците на бившите си лидери, махат към камерите и празнуват. Това е просто „Титаник“ на максимална скорост – айсбергът вече е насреща, но оркестърът свири, всички танцуват и щумът от веселбата се носи надалеч.
Но докато населението се забавлява по площадите, държавата им изчезва – без никакви метафори, буквално вече е изтрита от картата на света. Точно в този момент израелската армия бомбардира сирийски фабрики и инфраструктура, унищожава противовъздушната и отбрана, радарни съоръжения и складове за оръжие. Танковете им са близо до Дамаск.
Преди сирийската въоръжена опозиция дори да е влязла в Дамаск, израелската армия отмени всички ограничения „в съответствие с оценката на ситуацията, извършена от висшето командване“. На практика това доведе до превземането на Голанските възвишения от израелската армия, а премиерът на страната Бенямин Нетаняху заяви, че тази територия „завинаги ще остане част от Израел“. ЦАХАЛ не спря дотук и се придвижи по-нататък през територия, която всъщност е сирийска.
Исторически Голанските възвишения са сирийска територия, но по време на няколкото войни Израел успя да окупира част от тези земи. Взаимното изтребление спира едва през 1974 г., когато многострадалната територия е призната за неутрална, демилитаризирана зона. Жителите я изоставиха и миротворците на ООН поеха контрола над района.
Въпреки всякакви провокации и обостряния, споразумението за Голанските възвишения проработи и осигури относителен мир в региона. Сега, както виждаме, израелската страна открито го наруши. Последва незабавна реакция от страна на арабските страни, по-специално Катар („недопустимо е Израел да се възползва от ситуацията в Сирия и да нарушава нейния суверенитет“) и Турция (Анкара посочи недопустимостта на нарушаването на споразумението от 1974 г.).
Нетаняху не е съгласен с това. Той заяви, че „това споразумение вече не съществува, защото сирийските военни са изоставили позициите си“. Подкрепата от Съединените щати пристигна почти веднага. Държавният департамент се отнася с разбиране към окупацията на сирийски територии от израелската армия. „Сирийската армия изостави позициите си, което създаде потенциален вакуум и той може да бъде запълнен от терористични групи, които биха заплашили Израел“, каза Матю Милър.
Красиви формулировки, но зад тях се крие банално анексиране на сирийски територии. Позицията на Русия и Иран по този въпрос е кристално ясна. Това е запазване на териториалната цялост и единство на Сирия, гарантиране на безопасността на цивилното население и предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещите се. Китай до момента мълчи оглушително.
Случаят със Сирия дава интересни уроци на всички страни в региона, включително и на най-проспериращите. Системната политика на американците за удушаване на Сирия със санкции и подкрепа на местната въоръжена опозиция даде своите резултати. Струва си да се погледнат ентусиазираните заглавия в американските медии – те смятат всичко, което се случва, за победа.
Това е разбираемо. САЩ са единствената страна, за която хаосът в региона е като балсам. Всички воюват помежду си, капиталът бяга към долара, американската хегемония ще продължава…
Но според тази логика американците след това ще започнат да хвърлят други държави в пещта на конфликта. Хаосът изисква нови жертви, както Молох, който изгаря деца. Затова страните в региона трябва да се подготвят за нов кръг от Арабската пролет.
Освен това най-проспериращите страни също могат да попаднат под заплахата, особено ако Тръмп, както обеща, постигне спад в цените на петрола. Намаляване на цените на въглеводородите, санкции – и след няколко години нищо няма да остане от предишния просперитет на същите страни от Персийския залив, а след това, появилата се от нищото въоръжена опозиция ще се намеси и ще бъде въоръжена от ЦРУ и МИ6.
Сега това изглежда само вероятност, но си спомнете колко пъти Вашингтон предаде своите съюзници. Възможно ли беше преди 20 години в проспериращ, щастлив Дамаск да се предскаже сегашната му съдба?
Страните от Персийския залив и други арабски държави са наясно с този проблем, поради което, за разлика от отношенията със Съединените щати, те се опитват да създадат нови съюзи и да се присъединят към съюзи като BRICS. Всички разбират, че американската хегемония не е вечна и днес е необходимо да изграждаме отношения със съседите в региона и по цялата планета, за да не се окажат сами в света „след Америка“.
И само ръководството на Израел се държи в стил „дории потоп след нас“. Съединените щати обаче един ден ще изоставят и този най-близък съюзник, както предадоха всичките си васали. И тогава какво ще се случи с една малка държава, успяла да настрои целия огромен мюсюлмански свят срещу себе си?
Затова всички с нетърпение очакват решението на Съвета за сигурност на ООН за Сирия. Да не се превърне тя в Либия е първата задача, защото в противен случай хаосът оттам ще се разпространи в целия регион и ще погълне Близкия изток, а след него и смета…
Светослав Атаджанов
