Ся да кажа нещо хубаво за Зеленския: дожаля ми за него. Ей миналото Народно събание ахааааа да го поканим и му се размина. А той вероятно вече си е изпрал по случая тениската и си е оставил маратонките на балкона да се поизмиришат по случая. Че може и даже убийствена реч да си е написал и да е включил парите, които ще изпроси от нас, в бюджета си. И изведнъж – ядец!
Сега пак – ахааааа да го поканят, човекът трескаво си проверява техниката, пак пере тениската и изведнъж – пак! Ако продължават нашите продажни партии да искат да го канят и след това да не им се получава, най-накрая ще им се яви на екраните и ще изпрати горещи пожелания към майките им.
Та това е пример как едно намерение да се покаже съпричастност и послушание към господаря, води на практика до пълно унижение на Зеленски. И то в Народното събрание на България. Пак казвам, не съм му фен, ама подигравката беше брутална!
Елена Гунчева-Гривова
