1. Господин Динков, имал сте честта лично да познавате един от големите поети на България, бургазлия, чийто начин на живот е така впечатляващ и разтърсващ, каквата е и поезията му, бихте ли разказал за първата Ви среща с поета?
– Бургас е много важен и интересен културен център на България, където и до днес живеят немалко талантливи поети, писатели, художници, музиканти…Един от големите поети на България, живял в Бургас, е безспорно Христо Фотев. Фотев е световна личност, роден съответно и в една от историческите световни столици – Истанбул. Животът и творчеството му е свързано и със София, но преди всички с Бургас, самият той се чувстваше бургаски поет. С Христо Фотев ме запозна баща ми, двамата бяха приятели. Трудно ми е да разкажа за тази първа среща, защото бях още гимназист, можех да си позволя единствено да слушам и да се възхищавам на големите творци, без да се намесвам в разговорите им, които не разбирах много добре. Те говореха за световна поези, театър, история…Бяха хора, които сякаш нямаха нищо общо с физическия свят, не си спомням да съм ги виждал да се хранят, нито да говорят за нещо материално. Но пък пиеха, при това доста. Фотев предпочиташе виното, предимно червеното.
2. Говорите за Христо Фотев с голяма симпатия, може ли да се каже, че сте го възприемал като сродна душа?
– Фотев бе за мен нещо като полубог, човек извън този свят, такива бяха за мен и други талантливи творци. Поради голямата разлика във възрастта ни, не съм си помислял, че може да бъдем сродни души. Той беше учител, човек с огромни познания в културата, гениален поет…По онова време единствено слушах разговорите, опитвах се да запомням, да научавам…
3. Имали сте много срещи с него, за какво обичаше да говори той, кои бяха любимите му места в Бургас и София?
– Фотев не беше личност, която стоеше на едно място, имало е периоди, когато никой не е знаел къде точно се намира. Свободен дух, велик творец, едва ли е имал някакви конкретни любими места, поне аз не зная. Той можеше да превърне в любимо място всяко едно кътче на света, но предпочиташе Бургас и бургаското море. Предполагам, всяко бургаско морско кътче му е било любимо място. Относно София – показателно е, че днес има улица „Христо Фотев“. Аз преди всичко съм го виждал у дома му, особено през последните години на живота му. Ходил съм у тях и с други писатели, негови приятели. През последните му земни години, той живееше в София на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, близо до посолството на Република Гърция. Там живееше с третата си и последна съпруга Виолета, която много се грижеше за него.
.
4. Разказвал ли Ви е как се е раждала поезията му? Животът му, доколкото има публично известни факти, сам по себе си изглежда като живот – поезия, живян през сърцето, воден от емоциите и чувствата, от какво страдаше той и на какво се радваше, какво вълнуваше душата му?
– Не ми е разказвал за това, но за всички, които го познаваха, бе напълно ясно, че той живееше с голямата поезия, с великата световна култура. Според мен, „раждането“ на поезията е Божия промисъл, това е решение и желание на Бог. Поезията е пряка връзка с Бог. Мисля, че големите поети едва ли и самите те разбират, как се ражда поезията. Знаят, че е Божия промисъл.
5. Голяма част от живота му преминава в онези тъмни тоталитарни времена, любопитно е как в този контекст се раждат като личности хора като Христо Фотев, не само, а и как успяват да запазят колоритността си, да бъдат себе си изцяло, въпреки Тъмнината около тях? Какво е Вашето мнение?
– Христо Фотев бе световен поет, световен гражданин. Той стоеше много високо над политическите системи и не се съобразяваше с тях. Аз поне нямам спомен, някога да е обсъждал политически системи. Възможно е да го е правил, но пред други хора, които са били от неговото поколение и преминали през тоталитарната система.
6. Как възприе Фотев “ промяната “ 1989 г. и как се вписа в нея, споделял ли е как изглеждат тези процеси през неговата призма?
– Според мен, но може и да греша, гениален поет като Христо Фотев не се интересуваше никак от разни политически процеси и промени, това е моето впечатление, както вече споменах. Допускам, че е имал и такива разговори, но не и с мен. Той сякаш живееше с вечността, с Божията промисъл, с голямата и вечна поезия.
7. Много млад ни напусна поетът, всяка ярка личност, носи послание, което отправя към света, според Вас какво е посланието на Христо Фотев към всички нас?
– Посланието на Фотев е известно единствено на Бог, според мен. Твърде труден за разбиране е един гений. Неговите послания ще се разберат след десетилетия, може би и след столетия. Ние имаме шанс да се учим от него, да четем и се опитваме да разберем поезията му. Мисля, че във всеки негов стих има послание за всички нас, общо и поотделно, въпрос на нашите възприятие е да уловим посланията с душите си, да ги почувстваме и осъзнаем. Спомням си, след опелото му в църквата „Света София“, аз бях един от четиримата, които носеха „ковчега“ му. В един момент ръката му трепна, навярно от стъпалата и ме „потупа“ по рамото. За мен това е послание, че в този живот всичко е илюзия, но душата е вечна. Великите хора ни дават и такива странни послания, за да не се страхуваме от нищо, за да вярваме във вечността и доброто. Поне аз се надявам, че това бе неговото послание към мен, там, на стълбите пред старата църква.
8. До които световни имена може да поставим името на Христо Фотев?
– До всички най-велики поети в историята на литературата. Това е абсолютно безспорно.
9. Имате ли любимо негово стихотворение, дали бихте споделил част от него?
– Всички са ми любими, не бих могъл да предпочета някое пред друго.
Златина Кралева, адвокат от БАК, общественик, радетел за гражданско общество
