Журналистът в мен явно е като троскот. И след 20 години продължава да човърка там, дето не му е работа. Напоследък, например, все пита:
Кога благородно прикритото усилие на ЕС с украинско зърно да се хранят гладните деца на Африка се превърна в сделка за внос на украинско зърно?
Ако целта е била зърното да влиза в приграничните държави, да се пази в силози и да се реекспортира към трети страни, значи ние сме мародери на брега на Шенген? Някой си складирал зрънцето, пък ние сме му го разграбили и сме го пуснали на пазара? Че тогава какъв Шенген и защо ни е виовна Австрия?
Ако все пак някъде тайничко са се разпоредили: купувайте украинско зърно, щото това е форма на военна подкрепа, кои са фирмите, които осъществяват износа и кои са фирмите, които го внасят у нас? Не ми е известно държавите открито да се занимават с алъш-вериш.
Та въпросът ми е: с какъв препарат убиха журналистиката?
И само да добавя от опит: когато някой е силно ангажиран да те предпази от дезинформация, бъди сигурен, че в този момент е още по-силно ангажиран да те дезинформира. Кременизъм.
Кремена Цветкова
afera.bg
