Докато се развива първата световна информационна война, в която живеем, днес започвам с доста озадачаващото ме публикуване в два големи глобалистки информационни тарана у нас на новини, които не биха желали техните информационни ползватели да виждат. Става дума за вчерашния материал в NYT, голяма стария, посветена на убийство на Дария Дугина и твърдението на вестника, че американското разузнаване обвинява „част“ от украинския управляващ елит за отговорно. Коя част, не се коментира от изданието. Озадачението ми е двойно. Първо в глобалното издание на демократите в САЩ и второ целият материал днес в техния колониален клон Дневник.
Другата новина, съобщена от хардглобалиския сайт News.bg, гласи, че NASA планира нова сесия на МКС и държи тя да е в сътрудничество с Русия.
Тези неща са за забавление. Сериозните хора много добре разбират как работят медиите и какви глобални успехи постигат над човечеството. Просто ми е интересно, в дни на напрегната антируска истерия в България, такива обезсърчаващи прозападния планктон новини.
Но както и да е.
Отивам на полето на главната информационна атака – разпадането на Русия, лошото управление на Путин, близката победа на евро-атлантическите ценности в РФ.
Защото и руската и антируската информационна среда се намира там в сраженията, кой по-добре може да управлява Русия и всички участват в генералния конкурс – „Да дадем акъл на Путин, защото той очевидно няма“.
Озадачена съм от елементарното интерпретиране на информацията, но проявявам разбиране, защото професионалното ми развитие ме учи да уважавам дълбочината на всяка информационна среда и знам колко трудно е усвояването на информация. Някак не разбирам нагласите на по-истеричната част в Русия, извън Русия, включително в България – Как тежко губи Русия войната, пък тя трябвало бързо да приключи.
Интересно ми е, че в моето участие всеки ден се сблъсквам с такива елементарни мнения, които произтичат от профили, очевидно имащи характеристики на тролове. Налага се да ги чистя всеки ден, война е, падат жертви. Също така свикнах с обвинението, че нямам познания и право за военни анализи. Аз военни анализи не правя, единици са случаите да коментирам конкретни бойни събития. Но за сметка на това много добре се ориентирам с информацията около военните действия, а това от мнозина се възприема като информация за военните действия. Това са две различни неща!
Руснаците преживяват страшна криза на вярата, доверието и моралните подбуди в обществото си и това според мен е най-нормалното нещо предвид, че са единствената страна в света, която се осмели открито да се опълчи на световния хегемон. Всъщност съм изключително респектирана от мащабите на тази вътрешна идентификационна и цивилизационна криза в Русия. Знаела съм много за тяхното развитие, но сега, когато нещата станаха реално случващи се, се оказа, че Русия, въпреки усилията на Путин 20 години, е много тежко засегната от глобализма държава. И войната сега върви на два фронта, вътрешен и външен.
Не обичам историческите паралели! Никога нищо не се повтаря в историята, макар да прилича, че се повтаря! Но днес ще си позволя паралел, огнено опасен, но няма начин.
Сталин първо воюва с вътрешния враг на СССР и го разби, а след това воюва с външния враг и го победи. Днес Путин воюва с двата вида врагове едновременно. Защото само при активиране на реална военна външна силова събитийност, може да се покажат всички вътрешни проблеми и врагове. Това става сега и е много трудно и смятам, че още по-трудно ще става.
В този смисъл в Русия вече тече гражданска информационна война.
И аз не знам коя тема да подхвана, затова реших да се концентрирам върху най-очевидните в момента хибридно-цивилизационни събития, за да изпълня днешния си кратък анализ.
Очевидната нагласа на критиците на Путин и командването му е, че щом операцията не е успяла, значи това е провал. Тук критикуват от обикновени инфлуенсъри до мастити политически, военни и геополитически стратези и академични учени.
Но да видим провала.
За 7 месеца Русия присъедини 4 нови области, две предвидени – Донецк и Луганск, и две непредвидени – Херсон и Запорожие. Включително получи най-голямата АЕЦ в Източна Европа.
Това е изпълнение на план Максимум предвид целите на операцията. Както казва един руски анализ, Русия ще си върне и Лиман, и Изюм, и всичко, но Украйна няма да си върне 4 области никога.
Русия ще си попълни личния състав, но Украйна няма резерви.
Русия ще има газ и нефт за всички свои жители.
Украйна и Европа няма да имат достатъчно газ и нефт.
Русия се опълчи на хегемона.
Украйна и Европа са в лапите на хегемона и ще се мъчат тепърва.
Това са само част от нещата.
Та къде е провалът на СВО и лично на Путин, че не го виждам?
Друг очевиден момент е неспособността, а вероятно и нежеланието на критиците в и извън Русия да се вслушват внимателно в думите на Путин и Лавров. Това очевидно е повсеместна слабост. В общи линии вероятно мнозина махат с ръка и казват – Абе мАни ги тия кво говорят, ние трябва да си вземем Лиман! Или – защо обменихме азовците? Или – Защо тъпите ни генерали сбъркаха стратегията? Много бил приказваш Путин, но не действал, нов Горбачов бил. Айде бе!
Нищо не може да се направи за тези, които не са в състояние да слушат. Ако можеха, щяха отдавна да са разбрали, че тази война излиза много далеч отвъд Украйна и фронта на границата в Донбас и има направления по целия свят. А ако го бяха разбрали, никога нямаше да изпадат в цивилизационно хибридно запушване. Което впрочем е и целта на глобалистите!
Анастасия Гешева
