Чета мимиходом за някакви проблеми в Народния театър в София. Някой някъде направил нещо на някаква врата, пък някой друг казал него. Културна работа, гледам. Чувствам се артистично, като гледам и слушам как културтрегери се наричат помежду си. Отвреме навреме някой размята ДПС като партия, овладяла театъра.
Всъщност не го е овладяла. Театърът в българската политика отдавна се режисира от тази партия, която за мен е противоконституционна и много вредна за България. ДПС са може би единствената българска партия с ясен политически и партиен план. За разлика от българските партии, където се насърчават некадърните послушковци, ДПС не само си подбира, но и си обучава кадрите, следи младите и им дава шансове в политиката и управлението. С голяма мъка ще кажа, че в Народното събрание депутатите от ДПС бяха най-много в час с темите и нямаха нито едно откровено глупаво изказване. С тях обаче проблемът е друг: на първо място, не са българи. Да, звучи ксенофобско, но ако например сте българин в Сърбия и сте депутат, когато става дума за интереси, в които е намесена България, как ще гласувате и какво ще направите? Може да сте верен на родината си, ама кръвта вода не става. Другият проблем с ДПС е, че те държат здраво икономически цели региони от страната ни и нищо не може да се случи без тяхната благословия. И тук страдат не само българите, но и българските граждани от турски произход, които по същия начин са използвани. В някои региони не може да се започне бизнес, ако не слушаш ДПС. И това вреди на всички нас. ДПС за съжаление е патентовала грижата си за българските турци и им отказва спасение извън партията. А това вече е вредно.
ДПС имат пръст, че и други работи във всяко едно управление на държавата от 1989 година насам. Естествено, не официално, за да не дразнят толкова българите, но всеки знае кой разпределя порциите. Всеки знае как гласуват турците с българско гражданство в Турция. Но понеже българските политици разчитат на ДПС я за някой глас, я за някоя поръчка, я за скрита подкрепа и търговия с влияние, и никой не повдига въпроса каква проказа са станали – и за българи, и за турци.
А на мен ми е мъчно. Защото те правят професионална политика. За разлика от българските партии. Имат план, стратегия и имам усещането, че те не са за доброто на България. Всъщност театърът е най-малкият ни проблем. Защото това, че някой е турчин, не е проблем за нас. Живеем си мирно и се разбираме с тях. Много турци са добри и милостиви хора, които няма да откажат да помогнат на изпадналия в беда. Аз турчин да рита бездомно животно не съм видяла. Проблемът е в ДПС, които използват тези хора или по-скоро страха им.
Партийната система в България е прогнила още в самото си раждане през демокрацията. Няма партия във властта, която да не е проект на някого отвън. Няма! Може би единствено БСП, но пък тя отдавна е овладяна. Ако си въобразявате, че можете това да го промените, значи сте наивен идеалист. Колониалният ни статут няма да се промени нито с избори, нито с мижави протести, организирани най-често от хора, които получават пари от някое посолство. Контролираните опозиции обират цялата енергия на народа и я закопават. Докато чуждите точат зъби за България…..
Театър. В който ние от народа сме като дечица в детската градина, които вярват, че това, което е на сцената, е реално. Като народ трябва най-накрая да го минем тоя пубертет и да станем зрели хора, които да престанат да вярват в чудеса!
Елена Гунчева-Гривова
