Ако вътре в “храма на Мелпомена” издевателстват над изкуството с пиеси, оправдаващи педофилията и с политкоректни пропагандни еднодневки, защо отпред да не се играе баскетбол за целта на предизборната кампания на “Промяната”?!
Както е тръгнало, през ноември, в Народния театър, ще унижават нас, българите, с пиеса на Бърнард Шоу, свалена преди 100 години от репертоара на виенския Бургтеатър, заради протести на български студенти, възмутени от гаврата с българските войници.
Какъв е този национален мазохизъм? Какъв е този триумф на опростачването? Нищо свято ли не остана?
Не ми харесваше да тропат ръченици на площада пред Народния театър, не мога да приема да играят баскетбол, също така. За всяко нещо си има място. Иска се малко усет и чувствителност, за да осъзнаеш какво бива и какво не бива.
Отказах да наричам Народния театър “Иван Вазов” с името на народния поет, след буйствата на един талантлив, но невъзпитан режисьор и скандалите като в хамалска бригада на западнала гара. Не виждам смисъл и театър да го наричам вече – заприлича на експериментално студио за тиражиране на низки страсти.
Боли ме! И съм гневна.
Това не е пътят към Европа, а безпътица.
Защо подминаваме тази агресия на плитките умове и нахалните безродници?!
