Тодор Живков ще минава по Оборище?
Сага за бланширания ориз …
Викам си, до преди да дойде голямата жега, да си напазарувам в бакалията до нас. Излизам от кооперацията, цяло Оборище в полиция и с оградителни табели. Мургави лелки със светлоотразителни жилетки, тесат трева. Други с метли от времето на Дража Вълчева, метат. Прах до небесата, казвам ви. Навъсени полицаи следят работния процес, гледат подозрително, сякаш някаква голяма работа се меси. Те са на всеки ъгъл от нас, та до Докторската градинка. Викам си- такава подготовка, сигурно Тодор Живков ще минава оттук, после се сетих, че е покойник.
Влизам в бакалията да си взема ориз на пликчета, че съм на диета. На кутията пише „бланширан ориз“. Питам сънената продавачка какво е бланширан ориз. Отговор- Ама ето го, бе Евгени, там е, имаме го. Какво е бланширан ориз, скъпа а не къде е, отвръщам аз. Ама, чакай, бе- ето на втория рафт над лютеницата е. Питам чорбаджийката, която любезно ръфа баничка отпред, какво е БЛАНШИРАН ОРИЗ… Имаме, бе, ето го там, на втория рафт, зад лютеницата е. После погледите на двете се съюзяват и ме гледат свъсено в стил- тоя на какъв се прави. Чорбаджийката е пич и влиза в интернет да види какво е бланширан ориз. Намигаме си, тръгвам си. Минавам по малките улички, мургави лелки със светлоотразителни жилетки вдигат пушилка до небесата. А утрините тук са тихи- истинска военна драма в мирно време.
Евгени Минчев
