Трансформацията в света тече независимо от САЩ и Запада, в Брюксел още не го проумяват
Европа ускорено се украинизира, Западната вече прилича на тоталитарната преди Източна
Очевидно задкулисно повлия за бруталното изхвърляне на Калин Джорджеску, спечелил наскоро първия тур на президентските избори. Фашист бил, путинист, антисемит, ксенофоб. Без доказателства, с цинична безцеремонност му налепиха етикетите!
Същият номер беше приложен и в Молдова, където президент е румънската гражданка Мая Санду. Тези дни беше арестувана предводителката на гагаузкото малцинство в страната Евгения Гуцул – злоупотребила била с изборни средства по време на предизборната кампания.
Последно лидерката на френската партия „Национален сбор“ Марин Льо Пен бе осъдена на 5-годишна забрана за заемане на обществени длъжности. Така Париж се представи като Големият Букурещ, а Франция като Макрония.
„Труд news“ от 02.04.: „Това не е демокрация, това е диктатура! Неолиберални тирани управляват нас и бъдещето на нашите деца, ползвайки всички лостове на властта, която са окупирали.“
С Льо Пен постъпиха, както понякога се прави във футбола с най-силния противников играч – контузиха я политически. Отдавна писахме, че Европа ускорено се украинизира. Западната вече заприлича на тоталитарната преди Източна. Тресе я политическата агония на неолибералния марксизъм в очакване на неизбежен взрив отдолу.
С намерение да го избегнат чрез репресии. Идеята е използвана след ВСВ срещу комунистите и други леви сили. Тогава в редица страни в Европа десните сили брутално се разправят с тях, за да не ги допуснат до властта. Въпреки широкото им одобрение сред населението, тъй като те са водили най-активната съпротива срещу фашизма.
Западните елити, водени от САЩ и Великобритания, провеждат действия, които са част от Студената война и целят да запазят капиталистическата система. Налага се тежка цензура. Репресии срещу комунистите във Франция. През 1947 г. компартията е извадена от правителството, с активни манипулации и пропаганда се подкрепят центристки и десни партии.
В Гърция се разгръща гражданска война (1946-1949), от Запад помагат на монархистите срещу комунистите. За да предотвратят победа на комунистите на изборите през 1948 г. в Италия, САЩ финансират и подкрепят християндемократите. Реципрочни са действията на източните тоталитарни режими към опитите във властта да участват „агенти на империалистите“.
С нахлуването на нови технологии днес редица прояви на авторитарния диктат са променени, но същината му не е. Този път с него в Европа се захващат елити от радикални неомарксисти и либерални глобалисти срещу умерени десни или националистически настроени структури. Срещу евроскептичните и консервативни движения, гневни срещу брюкселския идеологически произвол.
Срещу поддържниците на традиционните европейски ценности и противниците на антиевропейските „Ония ценности“. Натрапвани силово чрез политики за мултикултурализъм, джендър идеология, оправдавана с политкоректност цензура, социален инженеринг и климатичен активизъм. В демократичния ЕС свободно може само да се лъже.
Забелязва се движение към поредния райх, неизбежно с германски облик. Търси се фюрер, наличните днес кандидати стават за употреба само под цирковото шапито. Такива са ги подбирали и развивали Сорос и американските служби, за свои, а не за европейски цели.
Все повече хора по света, дори в Америките и Европа се питат, за каква демокрация тези ни говорят – та именно създадените да я поддържат институти я убиват! За каква свободна търговия споменават – обилно налаганите финансови и икономически санкции окончателно я компрометираха. Вече ясно се забелязва началото на световна търговска и финансова война.
А за каква свобода на словото дуднат – налице е драстична цензура, координирана чрез специални институци и финансирана от частни и държавни бюджети. За какво върховенство на закона уверяват – та той в редица случаи е тояга в ръцете на властимащите срещу гражданите и политически противници.
Репресиите чрез съдилища в Румъния, Молдова и Франция подсказват за нивото на страха от възраждането на националните държави. Защото се очаква да бъде съпроводено с отхвърляне на неолиберализма с неговите „ценности“, постижения и изхвърляне на неговите активисти от политическия живот. Мерейки със своя аршин, те не могат да си го представят осъществено.
Не им се вижда вероятно, че след налаганите от тях многогодишни огромни по обем разнообразни болезнени санкции потърпевшите страни няма да им го върнат. Тъпкано и при първа възможност. А днес те са велики само защото под прикритието на международните институции все още могат безнаказано да налагат санкции.
А утре? Ето откъде идва в Европа страхът, който захранва кривосъдието.
През 2022 г. Джанет Йелен, финансов министър на САЩ, откровено споделя: „За да унищожим Р.(!), се изисква търпение, ние не можем да предпазим и себе си от икономическите последствия от наложените и санкции“. Главната вина на Русия пред Запада е, че му пречи да управлява света спокойно и завинаги.
Още през 1137 г. Западна Европа забранява доставка на жито в Новгород Велики. През 1437 г. Ливонският орден спира вноса на зърно по време на епидемия от глад. В края на 15 в. забраняват вноса на злато, олово и мед. След 1917 г. САЩ, Англия, Франция и още няколко страни обявяват пълно ембарго за внос в СССР.
Наложените през 1948 г. санкции не престават и до днес, когато наброяват 2860.
Успоредиците между управлението на Доналд Тръмп с онова на Теодор Рузвелт са доста. Дължи се преди всичко на важни сходства при двете епохи. Световни икономическите кризи закономерно предизвикват сходни катаклизмени политически процеси. И налагат сходни управленски реакции.
Радикални промени, борба с елитите и „дълбоката държава“, за които Рузвелт е наречен „разбивач на тръстове“, а на Тръмп подхожда „пресушвач на Вашингтонското блато“. Сходни са стремежът към пряка връзка с американците и популистката риторика. Рузвелт ползва директен език и общуване с хората без политически филтър, а Тръмп социалните мрежи, особено Twitter/X).
Убедително се представят като националноотговорни водачи. Рузвелт прокарва доктрината „Голямата тояга“ (Big Stick), засилва военната мощ на САЩ, строи Панамския канал и утвърждава страната като глобална сила. Тръмп с лозунга MAGA е воден от същия стремеж към икономическа и военна доминация при намаляване на влиянието на глобални институции като ООН и НАТО.
Противниците на Тръмп във Вашингтон опитват да срутят екипа му, евробонзите търсят как да печелят време и да дочакат озаптяването. Трансформацията в света обаче тече независимо от САЩ и Запада, те май още не го проумяват. Тъй като хич не им харесва, защото Русия и Китай ще се възползват, а те не могат да им попречат. Същевременно ЕС трещи по шевовете, разпада се.
Брюксел не помага, а наказва страните-членки, превръщайки се все повече във военно-политическа организация. Там разбират само от сила, но тъкмо затова Русия и Китай залагат главно на нея, а евронатовците без САЩ и дори с тях не могат да ги надвият. Дори само Русия не могат три години! Вашингтон обаче ги загърбва, гледа си интереса, а то е за сметка на Европа.
Евентуален неуспех на предварителните все още преговори между Вашингтон и Москва би се възприел като такъв на Тръмп. Именно контактът с Путин засега е единственият му значим успех! Тогава провалът ще се раздуе на Запад като негов личен. Ще направи нужното, за да го избегне.
Възможна ли е в Европа реакция с обръщане на 180 градуса в посока към Русия? Да. Особено след евентуална такава сред мнозинството украинци, после и в Киев. То Марс и Венера биват ретроградни, та лицемерните европейци ли няма да направят няколко крачки назад!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
