Преди около четвърт век Петьо Блъсков се ядоса от някаква иначе обичайна телевизионна тъпащина и учреди наградата „Златният пъпеш“. Името й подсеща всичко за нея, обаче след време някои от наградените взеха дори да се хвалят с пъпешите си: „Вижте ме какъв съм глупак и половина, сладък и сочен – тъкмо по вашия вкус“.
Вярно е, че пъпешът е безобиден растителен вид, но е доста нелепо да се хвалиш, че си му роднина.
Тъй или иначе, пъпешът си е пъпеш – кажете на някой, че е пъпеш и ще си поръчате здрав пердах.
Обаче хората, които са имали вземане-даване с телевизията, са готови на всичко, за да ги забележат.
Ако Блъсков беше по-малко милостив и беше кръстил наградата „Златният глупак“, те пак щяха да се натискат за нея.
Биха се хвалили дори със Скункса, който доскоро даваха „Господарите на ефира“ – и със сигурност щяха да усещат нетърпимата му воня като уханието на парфюм на Том Форд.
Такива са тия маниаци, които старателно мистифицират собствената си биография – опитват се да преправят дори себе си.
И трябва да сме много наивни, за да не очакваме, че те няма да мистифицират или направо амнистират всичко наоколо:
и левашката политика, и мижитурската власт, готови са да фалшифицират и Живота – дори и него.
Повечето от тия труженици на Неистината заслужават друга награда. Например – без да създаваме излишно напрежение сред растителните видове – една мушмула ще свърши добра работа.
Тя е далеч по-подходяща за пъргавите им гръбнаци.
Пъпешът приляга за нещо глуповато-несретно, звучи и откровено насмешливо.
Мушмулата е друго, разликата е очевидна – тя ни подсеща за безхарактерност и покорство, за готовност да бъде употребявана по всякакъв начин и без никаква съпротива.
Ако бях учил в джендърска образователна система, без никакво колебание бих я сравнил с една стандартна вагина – но ние, по-възрастните поколения, все още продължаваме да робуваме на една съвсем неуместна свенливост.
Наградата „Златна Мушмула“ ще бъде напълно подходяща и за голяма част от политиците ни.
И не само, за да увековечи усилията и постиженията им – ами и за да отвори очите на простолюдието.
Това е необходимо, защото обикновените хора свикват с мушмулестата същност на управниците и медиите и започват да я смятат за нещо нормално – затова нещо трябва да ги разсъни.
Не е нужно да си запашват пищовите, достатъчно е да си отпушат ушите.
И без друго нашата История куцука нанякъде, подмушквана повече от думите на поетите, отколкото от войнствените крясъци на хайдутите.
Радев, който винаги е доволен от служебните си кабинети, трябва веднага да учреди подходящ орден – може да го нарече „Вечната Мушмула“ – и да го връчва на всеки, който е наясно с предназначението на мушмулата. Може да връчва ордена предварително на служебните си министри.
На себе си може да даде два – защото очевидно вече е разбрал предимствата на всяка мушмула, дори най-разкашканата, пред вдигнатия юмрук.
Превращенията на собствения му юмрук, който размаха по време на площадните вълнения през лятото на 2020 година, сигурно са го убедили в това.
А на вицепрезидентката Йотова може да подхвърли дори три ордена – тя беше човек на телевизията, мушмулестата й закалка е солидна и напълно ги заслужава.
Церемониите по награждаването на съответните мушмули трябва да се провеждат всеки ден и да бъдат излъчвани директно по всички мушмулести телевизии.
Така, в крайна сметка, ще събудят народеца – и ще го накарат да зададе някои прости въпроси, достъпни дори и за нашите политически мушмули.
Например: защо френският президент Макрон настоява хранителните вериги да намалят цените си – а нашият Радев мълчи по въпроса?
Мълчанието му не е по-достойно от хитруването на медийните мушмули, които изместиха/прикриха грабежа с „коментари“ за конфликтите в държавното млекопреработвателно предприятие – и досега не са дори смънкали името на някоя от веригите, които безогледно скубят клетия българин?
Това е типичен пример за мушмул-журналистика.
Хайде, ясно е, телевизиите си пълнят гушите с реклами от веригите – и нямат нищо против да са съучастници в грабежа.
Всичко е точно: от тях притворното състрадание, от Народа – последните левчета, които безогледно му прибират.
Каква е обаче авантата на Радев, та мълчи – и дори не смее да произнесе името „Лидъл“, примерно.
Няма какво да се чудим, такава е Българската Орисия, начертана от нейните сезонни храбреци: те по-лесно размахват юмруци, отколкото да произнесат една нищо и никакво именце – „Лидъл“ или каквото и да е друго.
Юмруци от картон.
Ами споменатият Макрон?
Защо толкова набързо го амнистираха полит-мушмулите – и недозрелите, и презрелите?
Защо забравиха, че той се оказа Главният Измамник в схемата, с която ни подлъгаха да се откажем от Ветото си срещу скопяни – и сега те не пребиват французи, а български момчета.
Макрон ни подлъга и се измушмули от далаверата.
Ние обаче си траем дори за търгашите от европейските хранителни вериги, за да не се покажем по-малко „европейци/евроатлантици“.
Хубаво ни е да ни виждат като мушмули – каквито сме си всъщност.
Между другото, виждали ли сте мушмули да пилотират Ф-16?
Няма и да видите скоро, а може би и изобщо.
Ето една тема: как България придоби и без бой загуби цяла ескадрила самолети, уникален подвиг в световната военна история.
Радев и за това мълчи.
Да си мълчи – обаче поне да учреди още един орден „Мълчаливата Мушмула“.
Разбира се, в политиката мълчанието не е същото, както в обикновения живот.
Можеш да дрънкаш непрекъснато – а да се окаже, че си мълчал непрекъснато.
Но може и друго – да мълчиш, но, всъщност, да говориш с мълчанието си. В момента тъкмо това се случва – всички сме свидетели, как нашите мушмули уж мълчат, а, всъщност, не спират да ни казват, че са парализирани от страх.
А уплашената мушмула е нещо много опасно, от нея може да се очаква всичко.
Изглежда, ще се окажат верни шушуканията из София, че на основните партийни мушмули са им намерили цаката.
Тия дни Радев награди досегашната американска посланичка Херо Мустафа с орден „Мадарски конник“.
Това е прекалено скромна благодарност, в сравнение с постиженията й в София: тя си отива, след като остави повечето ни Полит-Мушмули в състоянието на тричани песове. Просто прелест.
Да ви припомня, какъв е ритуалът на „тричането“.
Ще цитирам от „Уикипедия“: „Тричане на кучетата (бесене на кучетата) е обичай с неизвестен произход, включващ различни форми на ритуално насилие, целящи здравна профилактика при кучетата… Според народното вярване, този обичай цели да предпази домашните кучета от болестта бяс… Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край; при рязкото им изправяне, кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода или в речен вир“./край на цитата/
Не е известно, къде тричат нашите Полит-Мушмули, но при тях този ритуал действа безотказно.
И те са предпазени от всякакви бесове:
от свободомислие, от независимост, от родолюбие и пр.
Как действа тричаният политик?
Този въпрос изисква пространен отговор, затова сега само да визуализираме въпросния нещастник:
от пръв поглед е очевидно, че той е без ясна порода –
най-вероятно е улична, с изпилени или направо извадени зъби, с изтръгнат език, общува предимно с опашката си – постоянно подвита в знак на покорство.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – ВЪПРЕКИ ТРИЧАНИТЕ!
Кеворк Кеворкян
