Случаят с Цветанка Ризова и изцепката ѝ от тази седмица, когато стана ясно, че тя е една от малкото в България, които не знаят, че НРБ призна Палестина през 1988г., е симптоматичен за информационното пространство и медиите в България. Ако и това да не е първа нейна проява на забележително невежество, показателен е начинът, по който журналисти и водещи се подготвят за предавания. Изумително е, че български журналист, с огромни претенции, който многократно си е позволявал да прави негативни коментари за други журналисти, не си е направил труда да се запознае поне малко с позициите на България по отношение на Палестина, при положение че темата не слиза от инфорационния поток повече от 6 месеца.
Всъщност тя е събирателен образ на “журналистите”, които биват допускани до основните медии и престояват в ефира по две и повече десетилетия. Пълно отсъствие и категоричен отказ за задълбочаване в обществено значимите теми и принизяване на професията журналист до обикновен ретранслатор на опорни точки. Нежелание да проявиш най-обикновена човешка любознателност за случващото се извън тесния ти кръг.
Тя и още един вагон хора като нея са всъщност основните виновници за състоянието на медиите, заради отказа им дори да се опитват да мислят със собствените си глави, да се съмняват, да си задават въпроси,…
Тя и още много други като нея сведоха, иначе важната професия на журналиста до обикновен дърдорко и плямпач, от чието мнение аудиторията изобщо не се интересува (по принзнанието на един друг, до неотдавна ценен журналист).
Владислав Наков
