– По-яки мъжки ръце, които добре и старателно да омесят НЕДОМЕСЕНИТЕ КИФЛИ, предизвикали просташкия пърформанс за унизителното отношение към Н.Пр. Елеонора Митрофанова в Квадрат 500;
– Независими следствени органи, които да свалят маските от горилите и да им зададат няколко не изкуствоведски въпроса, като например:
А.) Поканена ли е официално руската посланичка и от кого?
Б.) Ако – ДА, кой уведоми (или специално подкани за показна акция) въпросното НПО, представено от примитивни и самодейни „актьорчета”, свеждащи изкуството до фалцетна хорова декламация?
В.) Самият клип от поругаването на всякаква цивилизованост, норми на поведение към дипломат, език и избор на място, показва, че е имало (по сценарий) предварителна готовност за заснимане на „събитието”.
Г.) Ще се самосезира ли Министерството на културата, че такъв водещ културен институт се превръща умишлено в сцена, от която се лее езикът на омразата в тези, без друго – напрегнати времена на международен хаос и изострени междудържавни отношения?
Д.) Подписа ли вече министър Мариан Бачев освобождаването от длъжност на директорката на Националната художествена галерия Яра Бубнова, превърнала това свято за изкуството място в политическо тържище, с евтини прийоми и срамни сценки, оскърбяващи националното ни достойнство – на домакини, в случая?
Е.) До това НИВО ли достигна НХГ и нейното ръководство и не е ли време наистина маските на „горилите” да се свалят, за да се види – очи в очи, кой свежда изкуството до политическо клакьорство?! Някога в тази сграда, преди да бъде преустроена тя в Квадрат 500, се помещаваше Галерията за чуждестранно изкуство, на която директор беше един истински духовен аристократ, художник с международна известност, познавач на българското и световното изкуство, ерудит и артист, Атанас Нейков – Найо. Благодарение на него и екипа му българската публика можа да види най-стойностни оригинали от световното изкуство: Албрехт Дюрер и художници от неговото време (от безценната колекция на Музея „Пушкин” в Москва); художници от френското движение „Поетическа реалност”; изложба на плакати от Гран Пале – Париж; изложба на Хенри Мур – един модерен английски майстор на скулптурата, постигнал синтез между абстракция и фигуративност… И още, и още…
Явно, Кифлата, която истерично крещеше срещу посланик Митрофанова, не е гледала въпросните изложби, но и с тези странни мозъчни сигнали едва ли културното ѝ ниво би се променило, ако ги беше гледала. За нея галериите са нещо като Хайд парк. Внушени са ѝ само няколко кратки лозунга, които да запомни: „Тук не е Москва”, „Слава на героите!”, „Вие сте убийца”… От разпространения в мрежите запис се вижда и чува, че агитката от слабоумници е била подготвена предварително… Но сега си мисля за две неща: първо, за огромния срам, който преживяхме като българи, и второ – за опустошението, нанесено от побърканото време, в което растяха поколенията. И ето резултатът: недомесени и клисави Кифли, с наглост за трима, а с ум и морал, колкото у една… горила…
Елка Нягова
https://mediamall.info/
