Уж интелигентни хора, с нескрито задоволство разпространяват „доказателства“, че Тръмп бил действащ руски агент
Тръмп е преди всичко бизнесмен, за когото интересите са на първо място, в случая – интересите на страната му
В последните седмици тече неистов вой – как у нас, така и по света – по отношение на реториката и предприетите до момента действия от страна на новия американски президент Доналд Тръмп спрямо Украйна и Русия. Стигна се дотам, че уж интелигентни хора, с нескрито задоволство разпространяват „доказателства“, че Тръмп бил действащ руски агент, активиран именно сега. Остава само въпросът за 4000 долара на месец ли се продал. Е, има и разни други резонни питания, като – как въобще човек с бистър ум си представя, че току така някой може да разкрие активен агент. Но нека оставим неолибералите на последните им издихания, в които бълват умопомрачителни конспирации, които дори баба Пена от Сусурлево не може да роди.
Сериозният въпрос е какво цели да постигне американския президент. Всеки, който поне бегло е следял предизборната му кампания и е поне малко запознат с биографията му, отлично знае няколко неща. Тръмп е преди всичко бизнесмен, за когото интересите са на първо място. В случая – интересите на страната му, разбира се. Нито за миг не бива да забравяме, че той беше избран от милиони американци именно поради тази причини – обеща им да направи Америка отново велика. Не Украйна, не Европа, а Америка.
Доналд Тръмп просто изпълнява предизборните си обещания – той нееднократно подчерта, че ще работи за мир в Украйна. По всякакви начини! Именно това прави от първия ден, в който прекрачи прага на Белия дом.
Ако някой мисли, че това не е справедливо спрямо украинците – вероятно е прав. Ако някой мисли, че това изважда Русия от изолацията – вероятно е прав. Ако някой мисли, че на европейците вече им предстои да се оправят със собствени сили – вероятно също е прав. Но харесва ли му или не, това е политиката. Нещо повече – резонно – през последните години, войната в Украйна също беше подчинена на определени интереси. Ако вярвате, че на такова ниво големите играчи мислят за съпричастност, или сте пълни наивници, или сте абсолютни глупаци.
Ако обаче поне малко имате представа какви са приоритетите на обикновения американец, щяхте да сте наясно, че не отношенията с Русия, още по-малко пък с Украйна, са сред важните въпроси за тамошния гласоподавател. На първо място е икономиката (о, чудо, ма как така американците смеят да не се вълнуват какво се случва на другия край на света!), следват националната сигурност, имиграцията, тероризмът, данъците, здравеопазването, политиката за свободен достъп до оръжие, престъпността, разпределението на доходите и богатството в САЩ, дефицитът на федералния бюджет, ситуацията в Близкия изток, дори темата за абортите е по-важна за тях.
И пак помислете – чий президент е Доналд Тръмп – на някоя европейска страна, на Украйна, на Русия или американски? Нека не забравяме и една от основните негови цели, която той също многократно заяви – да намали влиянието на Китай. Какъв по-добър начин това да се случи, като се възползва от ситуацията в Украйна, за да скъси дистанцията с Русия и по този начин забави сближаването им с Поднебесната империя, което неминуемо ще ограничи силата вторите. Moже и да звучи цинично за много хора, но Украйна е просто инструментът, който американския президент ще използва за целта си. Нищо лично, просто бизнес!
Това – макар и бавно, започна да се осъзнава и от европейските лидери, един от които – френският президент Еманюел Макрон беше на посещение в САЩ. Макрон, който преди няколко дни свика спешна среща на европейските лидери в Париж на тема Украйна, чиято обавена цел беше да се покаже силата и единството на Европа, рязко сви перките и след като дори не беше посрещнат от домакина си, също се присъедини към желанието на Тръмп войната да приключи максимално бързо, обяснявайки, че схемата е преговори между САЩ и Русия и между САЩ и Украйна – нещо, с което доскоро и той, и другите европейски лидери не бяха съгласни, допълвайки даже, че е възможно спиране на огъня в Украйна до няколко седмици. Макрон свали гарда и по отношение на ангажиментите на Щатите към Европа, като заяви, че Старият континент е готов да укрепи отбраната си.
Тръмп за пореден път показа, че става дума за бизнес, не за симпатии, емоции или решения, базирани на чувства, като подчерта, че жизненоважната „Сделка за критични минерали и редкоземни елементи“ между САЩ и Украйна скоро се очаква да бъде сключена, като с нея ще се гарантира, че „американският народ ще възстанови десетките милиарди долари и военното оборудване, изпратени в Украйна, като същевременно ще помогне на икономиката на Украйна да расте“. Това е факт, защото ще се създадат хиляди работни места, а присъствието по този начин на Щатите, гарантира на украинците, че така те ще бъдат и защитени. Нещо, което е тяхна основна цел, както и на президента им Володимир Зеленски – нали така?
Тръмп не пропусна да допълни и че паралелно с това текат разговори с Владимир Путин относно края на войната, договарят се и големи сделки между САЩ Русия. Самият Путин също съобщи, че Москва и Вашингтон обсъждат мащабни икономически сделки, включително и за руските залежи на редки метали. Руският президент обяви, че руски компании могат да снабдяват американския пазар с до два милиона тона алуминий всяка година, а двете страни могат да работят заедно и в рамките на водноелектрически проекти, и при производството на алуминий в руския Красноярски край в Сибир, където е базиран най-големият руски производител на алуминий „Русал“. И нещо немислимо през последните години – Путин изрази готовност за приемането на американски инвестиции при изследването на редкоземни богатства в окупираните от руските сили територии на Украйна.
Настъпва нова ера – както в отношенията между САЩ и Русия, така и по отношение мястото на Европа в тази конфигурация, а и въобще позиционирането и спрямо актуалния дневен ред. Осъзнават го и в Украйна, където парламентът им (Върховната рада) не успя да гласува резолюция в подкрепа на продължаването на правомощията на президента Володимир Зеленски. Документът беше подкрепен от 218 депутати при необходими 226. Това също е ясна индикация, че след като Тръмп нарече Зеленски „диктатор“, и го обвини, че отказва да проведе избори в страната, украинските политици бързо, бързо започнаха да се настройват според посоката на вятъра и вече все по-сериозно се говори, че водещите лица там са на позиция, че все пак избори трябва да се проведат, нещо повече – участието на Зеленски е под въпрос.
За съжаление, реакциите от последните седмици на повечето европейски лидери сочат, че те не осъзнават глобалните промени, настъпили след последните избори в САЩ. На 24, когато се навършиха три години от започването на войната, председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон ден Лайен, както и лидерите на Испания, Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия, Испания и Швеция бяха в Киев, но не за да подкрепят усилията на Тръмп за мир, а да обявят поредния пакет от икономически санкции срещу Русия и пакет за енергийна сигурност на Украйна. Не пропуснаха да си направят и поредното селфи със Зеленски, изговаряйки и поредната доза обещания, че украинският народ трябва да продължава да дава можещ отпор на агресора, разбирайте – да не преговаря за мир, а да продължава да се бие, за да не се прекрати войната. Това е днешният европейски „елит“ – войнолюбци и сребролюбци, самозабравили се неолиберали, взаимно нахъсвайки се колко са значими. Но не са, вече не са. Както наскоро, в сърцето на Европа, каза американският вицепрезидент – „в града има нов шериф“.
За това колко неадекватни стъпки продължават да предприемат те, говори и резолюцията, която именно в този момент прие общото събрание на ООН – осъждането на инвазията на Русия в Украйна, инициирана от Киев и страните от Европейския съюз. Едно, че САЩ гласуваха против, призовавайки и другите страни да го направят, тъй като имат своя резолюция, която призовава за мир в тригодишната война, второ, че и Израел гласуваха така, което ще доведе до сериозен когнитивен дисонанс сред въпросните лидери. И да, наивността в такъв момент е излишна, демонстрирането уж на идеали – още повече, а упорството конфликтът да се задълбочи, навява резонни мисли за мръсни интереси.
А Тръмп, той просто е реалист, бизнесмен до мозъка на костите си, за който осигуряването на мир означава както прекратяване на милиардите, насочвани от страната му към Украйна, така и генерирането на милиарди приходи за САЩ, посредством сделките, които предстои страната му да сключи с украинците. И не на последно място – изпълнение на поетите към избирателите му ангажименти. Както сам каза съвсем наскоро – „Целият ми живот е сделки“. Поради същата причина отказва да нарече Путин диктатор – предстоят изгодни за американците договори с руснаците, а това е на първо място, другото са дъвки за наивници. Да му мислим ние – европейците, с нашите скопени лидери, продължаващи пагубната неолиберална политика, която погубва Европа.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
