Станислав Бачев
Доминото се подрежда, разпадайки се.
Казано директно, но и с достатъчно метафори, за тези които мислят.
Въпрос на време е, вероятно на десетки дни, когато ще започне процес по безвъзвратно лишаване на Украйна от излаз на море. Първо чрез неутрализиране на инфраструктура, това вече се случва, после териториално. Присъединяване на териториите до Приднестровието.
Втората възможност, която може да бъде алтернативна или паралелна след известно време, е навлизане в дълбочина през центъра.
Украйна се оказа гробище за ЕС и НАТО.
Беше необходим един реален сблъсък, за да се докаже това, което се пише и анализира теоретично от години. А има и прецеденти. Припомнете си, че по време на натовската интервенция в Либия през 2011г.
Европейското командване изразходва своите боеприпаси след 2 седмици. Срещу Либия, а не срещу истински боеспособен противник. Има статия във Вашингтон пост за потвърждение на невярващите.
Амбициите на Полша могат да завършат с пореден исторически урок, може би финален. Няма нищо, което не може да се преживее – щом ние бяхме пречупени от нашите собствени национални идеали.
Зависи кога във времето и къде в пространството се пристъпи към отрезвяване на Запада и приемане на новите реалности.
Вторият регионален фронт, който ЕС сам отвори през годините е Африка.
И Африка е загубена окончателно в историческото време. Напълно заслужено – след векове на европейска експлоатация и насилие. Там икономически от десет години са китайците, военно и енергийно – руснаците.
Стратегически удар по Франция – тя сама се постави в това положение. Тепърва ще им липсва Де Гол.
Икономически ЕС вече е в свободно падане.
Германия е в рецесия, Франция ще навлиза в хаос и т.н. Територия без собствени ресурси, без собствено оръжие, без собствен истински ВПК, без истинска стратегия.
Бъдещето е за онези държави от съюза, които са съумели да запазят тези и други компоненти на националната си сигурност.
България не е от тях, за съжаление.
Върнаха ни не в начална, а в минусова фаза. Чака много работа онези хора, които искаме да се занимаваме с това. Ако успеем да се запазим.
В същото време, на фона на тези съдбоносни процеси, ние задълбочаваме ежеднево своето участие във войната.
Материално и логистично – камионите през Дунав, влаковите композиции, мъглата около мястото, откъдето се пускат безпилотни лодки, мястото, откъдето тръгват нефтени танкери и т.н. Тези действия се виждат и ще се оценяват. Ако не като легитимни военни цели, а те са такива, то при подписването на договорите в бъдеще.
Димната завеса, която се спуска над българското общество не спира процесите, но ще увеличава цената, която ще платим като държава – като народ, но да се допуска – и като територия.
Тя не е константа, територията, но и държавата.
Тази дългосрочна опасност съм я описал в книгата „България в Голямата игра“. Ние трябва да мислим за себе си. Това е смисъла на анализите – да работят за интересите на България.
Уви, в момента на държавно ниво нито се ползват, нито се мисли, нито има кой да мисли. Държава без държава.
