Секциите отварят когато си искат. Защото няма вода в селото. Машините отказват – дори пред очите на вицепрезидента. Историята ни се подсмива.
Кметът на Бурса в обръщение дава команда на 150К избиратели за кого да гласуват – май за неговия приятел Ахмед, не се разбра. В Хасково бият журналисти пред кафето с плакат на номер осем. Телевизиите бълват вдебилени послания за гласуване – баналности на суетни хора без биографии, баналности без “б”.
В Секцията в Пловдив режат вратата на СИК с флекс. Мърлячеството на българите среща прегръдката на мафията. Паснаха си. В Монтана е най-висока избирателната активност. Бедните празнуват своето “ден за ден животче”, осигурено им днес от 50 милиона лева пара за празнуващите на всеки избори бедни.
Фасадната демокрация се разгражда пред очите ви. Но никой не смее да каже на политическата класа, че това разкапано състояние на пространство и време не може да се поддържа. Срива се. Или се взривява. По скоро – изгнива.
Барабар с децата ни, които ги пускат на екран да говорят заучени оптимистични глупости – като жив щит пред настъпващото робство и нова катастрофа. Четвърта ли? Кой ли ги брои…
Мартин Карбовски
