Няма ги в „Гинес“, защото книгата излиза едва от 1954 г. насам
Коравият нашенец не се спира пред нищо в усилията да счупи границите на човешките възможности
Феноменалните български рекорди са свидетелство за коравия нашенец. Който не се спира пред нищо в усилията да е първи на планетата. Да счупи границите на човешките възможности. Не в стандартни дисциплини, а в пространството на уникалното. Тези невероятни постижения са пропуснати в „Гинес“, защото книгата на рекордите излиза едва от 1954 г. насам.
Ето го виното, в което е ферментирала истината. През 1926 г. трима юнаци от Пазарджик се запретват да усвоят до капка неговата мъдрост. Пресата разпространява тяхна фотография с паметен надпис. Текстът сочи, че първият побратим изпивал 30, вторият 25, а третият 40 кила от искрящата течност. Общо 95 литра всеки божи ден!
Най-умерен бил Тодор Абаджиев Симеонов с рейтинг 25. Понеже не прекалявал като другите двама, той имал възможност да се любува на природата и да пише стихове. Една негова творба начева така: „Вчера ходих по Балкана, десният крак мазол хвана…“
Борис Вазов лапал 12 пържоли за ордьовър
Голям любител на виното бил и Борис Вазов. Той е брат на класика, възпял „Пиянството на един народ“. Борис нямал глътката на пазарджиклии, но обладавал феноменална хапка, с която поставя кулинарен рекорд. Първо консумирал 12 пържоли за ордьовър, бършел мустак и изричал: „Е, време е за основното ястие…“
Една вечер в „Хладна почивка“ банкерът Илия Палазов обявил, че има внук. „Яжте и пийте кой колкото може!“, поканил аудиторията щастливият дядо.
„Илия, преяли сме и препили сме, как да ти приемем черпнята?“, дръпнал се художникът Александър Божинов. Борис, който бил на деветата пържола, рипнал и изстрелял: „Илийка, давай, Илийка! Не бъдете песимисти бе, хора!“
Борис Вазов бил гаргантюа, но с прилично тегло. Не е така с един друг колега по лапане. Заради своите 160 килограма,
Миту Шишкавио не се побирал в трамвая
Файтонджията е силно обезпокоен, дали колата му ще издържи Миту Шишкавио. Рисунка от Александър Божинов.
Посредник на недвижими имоти, припечеленото Миту давал или за благотворителност, или за богати софри.
„Той можеше да изяде една пълна тенджера със сарми и след това да допълни яденето си с печено агнешко или цяла пача, всичко това толкова естествено, както друг някой би изял една супа и една порция ядене“, разказва хронистът на стара София Георги Каназирски-Верин.
„Миту Шишкавио – продължава той – е единственият столичен жител, който не можа ни веднъж да използва столичните трамваи, защото входът за платформата беше много тесен и неговото огромно тяло не можеше да мине през него да се покачи на платформата, а за вътрешността на трамвая и дума не можеше да става. Ето защо той си вземаше файтон на месец и с него се придвижваше там, гдето работата му налагаше да отиде.“
Борис и Миту хапвали и пийвали здраво, но били врагове на тютюна. И в тази област обаче златният медал свети на български гърди.
Никотиновият ас Георги Цанов-Гого
През 1930 г. той пристига от Видин в столицата, за да счупи световния рекорд по пушене. „Сеансът почна в кафене „Феникс“ под непосредственото наблюдение на контролна комисия, в която участваха и неколцина журналисти, които г. Цанов бе поканил“, документира вестник „София“.
В 9 часа Гого къса бандерола на първия пакет „Томасян“. Вади цигара, почуква я в ъгъла на масата и я слага между устните си. После драска клечка кибрит. Цанов не използва запалки, защото бензиновите пари разяждат венците.
Докато пафка, Гого лафи с наблюдаващите и чете вестници. След обед никотиновият ас се мести в Борисовата градина. Тук, в белия дроб на столицата, продължава да дими. После се връща във „Феникс“ да дооформи планината от фасове.
„Световният рекорд, който е 121 къса за 24 часа, той счупи за 15 часа и 47 минути“, тържествено обявява комисията. Гоговите дробове поемат дима на 144 цигари. Българинът оцелява и увенчава челото си със слава.
Рекордьорът по мустаци Христо Карагьозов
Те заемали 60 сантиметра от подносното му пространство. Нямали конкуренция, дори тези на Панайот Хитов били хилаво подобие на Карагьозовите.
Благодарение на страховитите мустаци техният притежател е назначен за началник на стражата в Софийския дворец. „Бай Христо Карагьозов е красив мъж, 30–35-годишен. Мустаки грамадни, зад ушите му стигат. Удължил ги е с оставена небръсната част брада до самия мустак, като негово продължение“, рисува екзотичния портрет очевидецът Добри Ганчев.
Един ден обаче се случва злополука. „Къдри и боядисва мустаците си пред огледалото – свидетелства Ганчев. – Едно от децата му да гътне спиртничето, пламнал спиртът, запалва се и пердето около огледалото. Бай Христо посяга да го угаси, но по-голямо нещастие – запалват се и мустаците. Пожарът бил предварен, ала дългите хубави мустаци, гордостта и източникът на бай Христовата прехрана, не останаха. От туй нещастие взе да засяда звездата на бай Христо. Намаля благоволението към него, а след година-две дойде и уволнението.“
Марин Карадимитров помнел 3000 думи от раз
Човекът с чудовищна памет е родом от Горна Оряховица. През 1930 г. Марин Карадимитров влиза в някакъв магазин. На щанда клиент прави голяма поръчка. После си тръгва, а листчето се затрива. Продавачът се тюхка, че не може да го намери. Тогава Марин му изрежда заявката. Над 40 стоки са се вмъкнали в мозъчните му гънки.
След този случай феноменът почва да си вади хляба с демонстрации на своята памет. Факири и гълтачи на огън му правят компания по панаири и сборове.
На един спектакъл в Казанлък между зрителите е проф. Александър Балабанов. Сащисан от видяното, той хваща Марин и го повлича към София. Тук го показва на проф. Спиридон Казанджиев, специалист по психология.
„Проф. Казанджиев съобщи – пише вестник „Свободна реч“, – че според научните изследвания със световна известност се ползвал засега някой си Рюкле, който може да запомни с един прочит до 60 цифри, обаче господин Карадимитров се наема да бие тоя рекорд, като възпроизведе с един прочит 100, дори до 200 цифри. Друг тоже със световна известност е Пико фон Мирандола, който може да запомни до 2000 думи от един прочит, а Карадимитров до 3000 думи, а дори и повече.“
Автор: Росен Тахов
trud.bg
