Хайде за миг да си представим, че ние сме на мястото на Русия.
Осем години в автономен български район се води война.Съседна държава избива мирни жители – възрастни и деца, а светът дори не забелязва.Все едно му е.На световният лидер САЩ му е все едно.Или не .Обграждат ни с чужди военни бази, строят биолаборатории.
Българският Путин разбира , че предстои сериозна заплаха за онзи автономен район.
Чуждият Зеленски заявява на международен форум, че ще превърне държавата си в ядрена.Българският Путин дни преди нападението на автономната област навлиза с военна сила в държавата на Зеленски, която отдавна се е превърнала в средище на нацизма.
И се започва – санкции, медийна истерия, заклеймяване, фалшиви новини, декларации, че сме агресор.Светът вече се интересува.Даже изпраща оръжие на Зеленски.САЩ ликуват и водят битката срещу нас като истински пълководец, световен, разбира се.ЕС, ООН, ОССЕ, СЗО и прочие съюзи и организации са против нас.
Изключват ни, игнорират ни.
Разбира се, по света продължават да се водят войни – разрушителни, несправедливи, необясними.
Разбира се, хора умират от глад.Деца умират от глад.Светът обаче е взрян в нас.Защото САЩ иска така.
Някой си Киро Петков радостно подписва декларацията, че сме агресор.Налага санкции, гони дипломатите ни.Отказва да плаща газ по предложения от нас начин – в евро или долари, които да се превалутират в нашата валута.Нищо, че в действащият договор може да плаща и в своята, и в нашата валута.
Останалите държави се спасяват поединично – като Орбан – принципно и с грижа и като останалите – кой както може.
Киро обаче е твърд.Привиждат му се танкери с американски газ, ниски цени и понеже очевидно не разпознава истината от фантазиите възбудено обещава рай на сънародниците си.Или просто лъже / не, че е изненадващо/.
Киро и правителството му са освободени.Идва служебно правителство.И ни праща мейл – да преговаряме.
Ние сме Русия.Ние сме “ Газпром“.Как ще постъпим?
И не става дума за хората, а за правителства и политика, за 70 изгонени наши дипломати, за грозни изявления и недипломатично поведение.
Вероятно и ние ще постъпим така – ще мълчим.
Има една подходяща българска поговорка : “ Каквото повикало, такова се обадило“.
Киро повика, повика, пък напусна МС.
Ехото от викането му обаче ще ехти дълго.
Толкова дълго, колкото е самочувствието му, неспособността да разбира ситуациите, липсата на държавническо мислене и умения.
Румяна Ченалова
