През декември миналата година най-старата джамия в Газа беше до голяма степен унищожена от израелски въздушни удари. Джамията Омари, датираща от седми век и кръстена на Омар ибн ал Хатаб, вторият халиф на исляма, бе много оплаквана. Струва си да се отбележи мимоходом, че ислямът не разделя религията и държавата, както прави Западът, и затова подобен удар е срещу мишена, колкото политическа, толкова и религиозна.
Един акт в трагедията на войната бе, че Луфтвафе на Гьоринг се опитваше отчаяно да бомбардира катедралата Свети Павел в Лондон по време на Втората световна война, като бомбите падаха навред около известния купол, но не намират целта. Унищожаването на Сейнт Пол щеше да повлияе неблагоприятно на британския морал, но оцеля по чудо
Сега друга древна и уважавана британска институция е атакувана -Парламента. Три събития в Англия през последния месец може да са изглеждали уникални, разглеждани поотделно, но взети заедно, те биха могли да раздрусат трайно тектоничните плочи на британското правителство. Първо, сплашването от манифистиращите пропалестински тълпи, заедно със смъртните заплахи към членовете на парламента, може да са променили резултата от гласуването в парламента за прекратяване на огъня между Израел и Хамас. Няколко дни по-късно местните междинни избори бяха спечелени от ветеран ислямистки бял политик, който посвети успеха си в победната си реч; „Това е за Газа!“. И накрая, следващата седмица водеща фигура в Консервативната партия каза в интервю, че кметът на Лондон, мюсюлманина Садик Хан, е под контрола на ислямистите в столицата на нацията. В рамките на дни имаше само една дума в устата на медиите –Ислямофобия!
Терминът „ислямофобия“, който се появи преди около век и беше, ако използваме модерен термин, взета на въоръжение от ислямското лоби, е толкова мощен, колкото думата „расизъм“ и „антисемитизъм” и в крайна сметка също толкова лишен от смисъл. Думите обаче не трябва да имат значение в днешно време и някои са все по-често преформатирани, използвани не като описателни, а като обвинителни. Мюсюлманите и техните парламентарни мажоретки използват термина, за да прокълнат опоненти и критици, докато онези, които го оспорват, посочват, че „фобията“ е ирационален страх и няма нищо ирационално в страха от исляма. Както беше отбелязано, значението на думите не е приоритет в съвременната политическа лингвистична употреба.
Рочдейл е северен английски град, известен по време на индустриалната революция с производството на памук. Наскоро богатството му пропадна и той беше един от градовете, известен като дом на предимно мюсюлмански „банди“, които упояваха и изнасилваха млади, бели момичета безнаказано в продължение на много години. Те не бяха възпрепятствени от полицията и имаше само кратки съобщения от основните медии, при това много късно и дори тогава, минимално и неохотно
Епидемията от изнасилвания, която все още продължава, беше обвинена повече като култура, отколкото религията, като апологетите изглежда пропускаха да забележат, че в случая с исляма двете са неразривно свързани.
Защото имиграцията в Обединеното кралство не е просто непрекъснато шествие от пристигащи на гумени лодки „бежанци” на брега на Кент, които трябва веднага да бъдат настанени, нахранени и снабдени с дебитни карти и телефони. Освен това е част от политическата система и пристигането на все повече мюсюлмани е толкова приятно за мюсюлманските лидери, колкото и за собствениците на фирми, търсещи евтина работна ръка. Имигрантите бяха описани като част от „инвазия“ от тогавашния министър на вътрешните работи на торите Суела Браверман, което означава нахлуваща армия. Това може да е хипербола, но нашествениците, за които тя говори, също могат да бъдат резервисти в армия, която все още е на етап сглобяване.
Силен елемент в самоизмамата на Великобритания относно исляма след рухването на кулите на СТЦ на 11 септември е баналната проповед, която ни казва, че „не всички мюсюлмани са терористи“ и „ислямистите са само шепа екстремисти, които не представляват исляма“. Първото твърдение е буквално вярно, но не е необходимо всички мюсюлмани да са терористи и ще има все повече усмихнати мюсюлмански семейства, може би управляващи местния ви магазин, ако сте британец – които ще бъдат много щастливи, че ISIS извърши тежката работа. Ще има много DVD-та с падането на на кулите близнаци в колекциите на мюсюлманските домакинства, точно до видеозаписа на сватбата на Мохамед и Шамима. Всичко за уммата, всичко за исляма. Ислямът се стреми да обедини британската диаспора в тази УММА и се взира към ключов халифат в новата реконкиста на Европа. Това започва, може да е принудотелно, или по друг начин.
Франция има същия проблем като Великобритания с мюсюлманското влияние и Мишел Уелбек, френският писател, който в миналото е бил от грешната страна на исляма, има един от героите си в романа Подчинение , който предполага какво може да се случи в Обединеното кралство „Вярно е, че християнството и ислямът са били във война от много дълго време … но мисля, че е дошло времето не за примирение, а за съюз“.(Уелбек също предсказа настоящия бунт на европейските фермери в романа си Серотонин):
Ислямът е свикнал с подобни съюзи, при условие че предстои „джизие” – т.е. данъкът, който мюсюлманите исторически налагат на новите си поданици. Британците дори не биха забелязали новия данък за издръжката им, който в момента от вътрешните приходи е с най-високата ставка от края на Втората световна война. Що се отнася до ислямския шериатски закон, много британци биха се погрижили за това, млади нарушители, които преди са тероризирали кварталите им, да бъдат бичувани на градския площад, или по-вероятно на паркинга в днешна Великобритания. Няма да е изненада, ако кмета Галоуей възнамерява да превърне Рочдейл в тестова площадка за шериатски съдилища, които вече съществуват де факто в цяла Великобритания.
Но не всичко е политическа машинация. Ислямът, метафизически подготвен да играе дълга игра, без да бърза, знае, че насилието, или поне слуховете за насилие също са мощни реторични инструменти. Ричард Тайс е лидер на Реформаторската партия, за които се говори като за наследница на консерватизма, като торите очакват поражението на общите избори да бъде още по-лошо от очакваното. Тайс тепърва трябва да докаже, че се различава от политическата класа, и не бяга от остри критики към кампанията от представители на двете ислямистки партии в Рочдейл. Той твърди, че служителите са били жестоко сплашвани и заплашвани, тормозени в избирателните секции и с внезапен скок в гласуването по пощата.
Ислямът създава плацдарми в британския политически процес от години и те получиха ускорение. Както в европейските низини на Белгия и Холандия, местната мюсюлманска политическа власт нараства. В Обединеното кралство градовете постепенно се превръщат в микрохалифати, които един ден ще си подадат ръка. Джамията Омари е разрушена с военни средства. Унищожаването на британската демокрация може да отнеме време, и почти не е необходимо да се стреля (въпреки че възможността не може да бъде отхвърлена).
Дисидентските десни често са в конфликт по въпроса за исляма. Мюсюлманите, разбира се, са превъзбудени от омраза към еврейството и затова се поощряват от мнозина от крайната десница. Врагът на моя враг и всичко това…нали знаете. Но водещите две британски партии се насочват към общи избори, които току-що се радикализираха удивително, сякаш завиждаха на престрелката в Конгреса на САЩ. Ако изборите в Обединеното кралство следват същата линия, ислямът първи ще извади револверите си. Премиерът Риши Сунак и неговият противоположник, лидерът на лейбъристите сър Кийр Стармър, се опитват отчаяно да успокоят две ожесточено противопоставени фракции по отношение на Газа. Мюсюлманските лидери и имами във Великобритания знаят това, усещат слабостите на правителството и знаят как да се мобилизират в синхрон. Ислямът все повече определя политическия дневен ред, защото там, ислямът е вече политическият дневен ред.
И накрая, въпросът, който всеки политик си задава тайно в онази малка част от себе си, когато мисли какво всъщност има предвид. А, добре ли е това за евреите? Антисемитското насилие нараства във Великобритания и първият евреин, убит от пропалестински ръце в Обединеното кралство, ако това се случи – може да съвпадне със ситуация, потенциално взривоопасна. Досущ, като скривалището с барут, с който Гай Фокс се е опитал да взриви парламента през 1605 г. Столетия наред еврейското влияние върху британската политика беше монополно и не изискваше налагане. С достатъчно влияние в бизнеса и медиите, британското еврейство не чувстваше необходимост да въвежда бандата на Стърн . Тази гаранция вече не съществува и британско-еврейските интереси са на път да открият, че има различни видове власт и различни начини за упражняване на политическо влияние, а не просто – че „всико е само пари”…
На снимката: „Аллах е велик“ и в Лондон…
Светослав Атаджанов
