Проблемът е, както с почти всеки друг, че отново една вреслива групичка се опитва да направи примитивна подмяна на казуса
Хорото пред Народния театър се превърна в поредната драма, при която проблемът беше изместен от същността му. Вместо двата основни аргумента да са: тук не е мястото, защото пречи на постановките; а другият – това е обществен площад и гражданите имат право свободно да се събират, в случая – и да танцуват, отново се стигна до oбичайния нагарчащ политически (при)вкус.
Но както вече всеки път, и тази полемика прерасна в ожесточено мерене на тема кой е по-българин. И вместо след призиви на актьори и официалната позиция на Народния театър, която е последователна, изразявана е в редица сигнали до Столична община, че често шумът пред сградата нарушава нормалното протичане на представленията и репетициите, едната страна да се съобрази с това, което е напълно логично и обосновано оплакване, а протестиращите срещу хорото да се аргументират с посочените по-горе доводи, се получи безумен спор.
„Вън Путин“ и „Тук не е Москва“ крещяха с пяна на уста обичайните активисти, които размахваха украинското знаме. Ще рече човек, че лично Путин е организирал хорото, като акт на саботаж срещу проевропейската позция на България и подкрепата ни за Украйна. Ще рече още, че и народните ритми застрашават украинската цялост. Абсолютна шизофрения, вече и традиционна, която съпътства всички от групичката вечни (некъпани) протестъри.
„Вие сте еничари!“ и „Продажници!“ – танцуващите също реагираха изключително остро, като крещяха, че протестиращите са „чужди подлоги“, които мразят всичко българско и се опитват да забранят народните традиции в собствената им държава, отказвайки да се съобразят не с въпросната шайка, която нарочно превръща всичко в сблъсък „за“ и „против“ Украйна, а с позицията на единствените важни в случая – актьорите, на които шумът наистина им пречи.
А че мястото е неподходящо, поне в дните, в които има репетиции и постановки, за пореден път подчертаха и от „Столична община“. „Готови сме да разговаряме с организаторите и да помогнем за намирането на подходящо място. Да пазим българската култура означава да пазим цялото ù богатство – фолклора, театъра, музиката, архитектурата и пространствата, които сме наследили. Нека хорото ни събира, а не да ни разделя“, каза зам.-кметът по „Култура и туризъм“ Ирина Дакова.
И е права – хоро, разбира се, трябва да има, но надали именно пред Народния театър е най-подходящото място.
Проблемът е, както с почти всеки друг, че отново една вреслива групичка се опитва да направи примитивна подмяна на казуса – ако играеш хоро, автоматично си русофил и човек, който подкрепя войната и иска да убива украинци. А ако си против народните ритми – значи си интелигентен, модерен и проевропейски настроен. Този наратив, разбира се, не решава проблеми. Нещо повече, този наратив съзнателно настройва хората, българите, едни срещу други, изостряйки дори и съвсем дребните дрязги до кръв.
Същият елементарен опит за противопоставяне има и в принизяването на всички хора, които играят хоро, до някаква безлична тълпа от „путинисти“. Това, освен грозно, е и крайно дебилно – без извинение. Българите, които танцуват народни танци, не са политическа категория. Те не са длъжни да доказват политическата си лоялност, за да имат право да танцуват. Не са длъжни да размахват никакви други знамена.
Всъщност има един много прост въпрос – чия позиция е релевантна? Не е на шепа партийни активисти с украински знамена, които са решили да превърнат поредната тема в геополитически сблъсък. И не на онези от другата страна, които от всяко възражение срещу хорото правят атака срещу България.
Важна е позицията на самия театър. На хората, които работят в него. На актьорите, режисьорите, техническите екипи и публиката, които имат право да очакват нормални условия за репетиции и представления. Щом шумът пречи, това е достатъчно сериозен аргумент, без към него да се пришиват Путин, Зеленски, Русия, Украйна и целият свят.
Просто хорото може да бъде преместено на подходящо място, без да бъде забранявано, без да бъде заклеймявано и без никой да бъде унижаван заради него. Защото нито българският фолклор има нужда от политическа индулгенция, за да бъде защитаван, нито Народният театър има нужда от украинското знаме пред себе си, за да бъде защитено правото му да работи спокойно.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
